Само ранното откриване на глаукомата спасява зрението

При глаукома, с поставянето на имплант, забравяме за антиглаукомните капки и за лазарното лечение

Най-иновативния метод за съвременно хирургично лечение на глаукома, при изчерпани всички конвенционални възможности като медикаментозно и лазарно лечение, е с имплант. Имплантът представлява миниатюрна, безклапна дренажна система, която притежава отлична биосъвместимост с човешката тъкан. Той е под формата на тръбичка с дължина 2,64 мм, изработен от хирургична неръждаема стомана, което на практика го прави вечен. Поставя се лесно в окото по минимално инвазивен начин, под микроскоп, с цел овладяване прогресията на глаукомата. Имплантът подобрява оттичането на вътреочната течност, с което се нормализира вътреочното налягане и на практика прекратява по-нататъшното развитие на това заболяване.

Процедурата трае 10 минути, като възстановяването след операцията е 1-2 дни, обясни д-р Цветан Димитров, офталмолог, изпълнителен директор на Първа МБАЛ в София.

Цената на импланта е 1700 лева и засега лечението с този съвременен метод не се покрива от НЗОК.

Глаукомата е социалнозначимо и неизлечимо заболяване. То е второто най-значимо дегенеративно заболяване след катаракта причиняващо слепота. Тя е т.нар. "тих крадец на зрението",тъй като  уврежда  зрителният нерв, зрителната острота и намалява зрението.

Най-специфично е засягането и ограничаването на периферното зрение.

При острата глаукома може да има внезапни симптоми като болки в окото, замъглено зрение, гадене, поява на „слепи петна”.

Глаукомата прогресира незабелязано, като уврежданията са трайни и необратими, затова е много важно ранното диагностициране на заболяването и навременното лечение. Късната диагностика, спецификата на самото заболяване (много хора разбират, че са болни едва след като загубят около 40% от зрението си) и липсата на профилактика и скринингови изследвания за глаукома у нас. са основните причини за неовладяването на болестта., подчерта д-р Даря Петкова, офталмолог в I МБАЛ София.

В световен мащаб болестта засяга 68 милиона души, а в Европа техният брой е 9 милиона.

У нас с глаукома са близо 80 000 души. 59% от тях не са диагностицирани и не се лекуват. Над 60% са инвалидизирани от заболяването, което при 10% от тях води до слепота, тъй като едва след като се увредят 40% от зрителните влакна човек разбира, че е загубил зрението си. Най-често срещаната в 90%  е първичната откритоъгълна глаукома, развиваща се най-често при хора над 50-годишна възраст, която протича с несъществени оплаквани като глождене, боцкане в окото и при която твърде често се налага сменяне на очилата. По-рядко се среща закритоъгълната глаукома, която изисква оперативно лечение.

Специалистите-офталмолози съветват всеки над 40 год. възраст поне веднъж годишно да измерва своето вътреочно налягане при офталмолог.

На пресконференцията бе обявено и учредяването на първия в България Национален пациентски глаукомен клуб (НПГК), който стартира под надслов „НЕ на глаукомата, ДА на зрението” и има следните основни цели: подпомагане на болните от глаукома, съдействие за ранното диагностициране на заболяването и насърчаване на профилактиката на болестта.

НПГК планира организиране на пациентски групи за взаимопомощ, срещи с психолози за по-бързото преодоляване стреса от заболяването, провеждането на кампании за скрининг и профилактика на глаукомата.
Новата пациентска организация има телефони за връзка: 0894 385 212, 02/ 856 34 89 и електронна поща: glaucoma@npo. bg. 

------

Сред рисковите фактори за развитие на болестта са:

o   Възраст – всеки човек над 60 години;

o   Фамилна обремененост;

o   Раса – афро-американци над 40 години;

o   Пол – жените са 3 пъти по-засегнати от първична закритоъгълна глаукома;

o   Наличие на съпътстващи заболявания - диабет (3 до 6 пъти по-голям риск), късогледство, хипо- и хипертиреоидизъм, неврологични заболявания;

o   Наличие на травми – тежка травма, като например удар в окото, може да предизвика повишаване на вътреочното налягане, както и дислокация на лещата, затваряйки преднокамерния ъгъл. Други рискови фактори са: хирургични процедури, отлепване на ретината, вътреочни тумори, очни възпаления като ирит и хроничен увеит;

o   Увреждане на очния кръвоток, водещо до влошаване изхранването на зрителния нерв;

o   Ниско диастолно кръвно налягане.

Основните видове глаукома са три: вродена, първична и вторична. Вродената започва още в ранна детска възраст и се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата. Първичната глаукома е по-честа след 40 години, а вторичната е следствие от съпътстващи заболявания или възпаления и травми.

От своя страна тези видове глаукома се делят на откритоъгълни и закритоъгълни. Най-често срещаната и коварна форма, поради липсата на симптоми в началото, е първичната откритоъгълна глаукома, развиваща се най-често при хора над 50-годишна възраст, вследствиена повишено вътреочно налягане или съдово-обусловена исхемия (недостатъчно кръвоснабдяване). Причината за тази глаукома не е ясна, но се смята, че съществува проблем с нормалната функция на клетките в тази система, или в резултат на остаряването са останали няколко функциониращи такива. Тя протича без друга съществена симптоматика, освен постепенна атрофия и типични промени в диска на зрителния нерв и зрителното поле. При увреждане на достатъчен брой клетки се появяват слепи петна, най-често в периферията на зрителното поле.

Закритоъгълната глаукома се среща обикновено при хора с по-малка предна камера на окото или хора, при които ъгълът между ириса и роговицата е по-малък от 45°. Вследствие на това се възпрепятства оттичането на вътреочната течност, налягането се повишава и зрителният нерв се уврежда. Този вид глаукома протича с пристъпи на силно повишение на вътреочното налягане, главоболие, болки и зачервяване на очите, намаляване на зрението, гадене, повръщане. При нея се налага взимането на спешни мерки като медикаментозно, лазерно или дори оперативно лечение, за да се нормализира вътреочното налягане, да се премахнат предпоставките за влошаване на състоянието и да се избегне ослепяване.

Начините за диагностициране на заболяването са няколко:

o   измерване на вътреочното налягане (тонометрия – напълно безболезнено изследване);

o   оглед на зрителния нерв чрез офталмоскопия и неврофибрилерен слой;

o   изследване на зрителното поле (периметрия);

o   оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл (гониоскопия).

За лечение на глаукомата няма унифицирана схема.

Обикновено се започва с консервативно лечение (съществуват различни видове антиглаукомни капки, които се поставят поотделно или в комбинация). Друг метод за лечение е лазерната терапия. При нея обаче има процент неуспеваемост след 3 години, а и не може да се извършва повече от 2 пъти на едно око.

Индикации за хирургично лечение са:

o   повишена стойност на вътрочното налягане, която не се повлиява от медикаментозното лечение или пациента има непоносимост към капките;

o   прогресия в глаукомните изменения, въпреки консервативната терапия;

o   когато пациента не сътрудничи (не спазва схемата за поставяне на капките в очите);

o   неуспешно лазерно лечение.