сряда, 21 септември 2011 г.

Алергията

Тя  е отговор на анормална реакция на имунната система след контакт с чужди субстанции, наречени алергени, които  в повечето случаи са безвредни за голяма част от хората, но се приемат като опасни от чувствителните хора и провокират алергична реакция.
Алергията е изключително инвалидизиращо заболяване с последствия върху дневните активности, като посещението на училище или работа, затруднения в съня, чувство на постоянна умора и т.н..
Качеството на живот на алергичните пациенти е сериозно влошено, защото:
  • те се изморяват лесно; 
  • много често имат нарушения на съня;
  • в училище или на работното място продуктивността им е намалена; 
  • ограничават социалната си активност.
 Механизмът на алергията включва 2 етапа:
  • първа фаза, фаза на чувствителност, през която имунната система разпознава чуждата субстанция като алерген; 
  • втора фаза, алергична фаза, която се отключва при следващ контакт с чуждата субстанция.
Промяната в околната среда и начина на живот, урбанизацията, замърсяването, тютюнопушенето, без значение дали е активно или пасивно, както и промените в хранителните  навици са едни от факторите допринасящи за проява на алергия.
Замърсяването на въздуха причинява респираторни заболявания и макар замърсителите на въздуха да не са причина, явно  са допринасящи фактори за развитието на алергии и астма. .
Това сочат данните от няколко изследвания, проведени наскоро, които използват различни подходи за измерване замърсяването на въздуха, като показват връзка между замърсяването и развитието на алергии и астма. В допълнение, рискът от смърт от респираторни причини е три пъти по-висок в градовете с най-високи концентрации на озон в сравнение с тези с най-ниски.
Напоследък все повече експерти се обявяват срещу „хигиенната хипотеза”, тъй като вече се счита, че тя допълнително допринася за развитието на алергии – децата са твърде защитени в ранна детска възраст и още при първите контакти с патогени имунната система се активира.
Доказано е, че разпространението на алергични заболявания е по-слабо сред децата, живеещи в многодетни семейства и водещи „селски“ начин на живот /където има близост с животните или по-нисък стандарт на хигиена/.
Симптоми на различните видове алергия:
1. Алергичен ринит или алергичен риноконюнктивит :
  • бистра носна секреция;
  • запушен нос с по-голяма или по-малка тежест;
  • кризи на внезапно кихане;
  • сърбеж на носа и/или на небцето;
  • много често конюнктивит под формата на сълзене, зачервяване и изтръпване на очите.
Ако не бъде лекуван, алергичният ринит може да се задълбочи, или да прогресира в алергична астма?
 2. Алергична астма
  • затруднения в дишането, с чувство на притискане на гръдния кош; 
  • суха кашлица;
  • свиркащо дишане.
3. Кожни алергии /екзема, уртикария/
  • зачервявания и сърбеж в областта на лицето, кожата на главата и по кожните гънки /свивките на колената, свивките на лактите/
Понякога, част от симптомите на алергията може да се изразяват в стомашни болки и чувство на парене.
Всички тези оплаквания продължават, докато човек е в контакт с алергичната субстанция.

Диагностициране на алергията
С цел установяване кой алерген е отговорен за отключване на алергичните симптоми специалистите алерголози:
  • разпитват относно историята и давността на алергията на пациента /и на неговото семейство/,: симптомите, прием на лекарства и начин на живот /среда, навици и др.;
  • извършват кожно-алергични тестове: извършват се върху предмишницата на ръката, върху здрава кожа в асимптомен интервал, като се използват стандартизирани разтвори на алергенни екстракти /полени на треви, дървета, кърлежи на домашния прах, животни, плесени, храни и др.);
  • биологични тестове могат да бъдат допълнително извършени, с цел да се потвърди диагнозата.
Периодът от края на есента и началото на зимата /от октомври до февруари/ е най-подходящото време за диагностициране на алергиите с помощта на кожно-алергични проби. Те са най-специфичният, евтин, лесен за изпълнение и несвързан с никакви рискове метод в алергологията. Днес се прилагат следните методи за кожно-алергично тестуване:
  • кутанни проби: проби с убождане и проби с одраскване; 
  • интракутанни проби: инжектиране на алерген в кожата;
  • епикутанни проби: проби с нанасяне на алергена върху кожата.
Тестовете с убождане на кожата /„prick-тест”/ са нова техника при извършване на кожно-алергичните проби. Те определят наличието на специфични IgE антитела в кожата спрямо поемани при вдишване алергени, вкл. акари от домашен прах, полени, котешки и кучешки пърхот, но може да се използва и за тестуване на алергия спрямо хранителни вещества, инсектни отрови и лекарства. Положителен резултат се отчита при подуване и зачервяване на кожата с определени размери.
При „prick-тестовете” се нарушава само епидермалния слой на кожата, поради което липсва болезненост и това е по-удобният метод за приложение при децата.
Върху предмишницата на ръката се поставят капки от алергенни екстракти. През тях с ланцета се правят убождания на епидермалния слой на кожата. Убождането се прави бързо и е последвано от леко въртеливо движение около оста на ланцетката. Пациентът трябва да запази хоризонтално положение на ръката до отчитане на резултата /20 мин.
Лечението на алергията се състои в 3 етапа:
 1. Избягване на алергена
Избягването на алергена се състои във взимането на всички възможни мерки за отстраняване на алергена или поне намаляване на времето на контакта му с алергичния пациент. Това е първата стъпка с цел подобряване симптомите на алергията, преди да бъде предприето медикаментозно лечение.
 2. Лечение на симптомите
Лечението, наричано „симптоматично”, може да бъде приемано локално /капки, сироп, спрейове/ или системно /таблетки, капсули/ и то се провежда по време на периода на оплакванията.
Тези медикаменти действат срещу симптомите, маскирайки алергичните реакции, без да ги потискат.
Примери за „симптоматично” лечение: антихистаминови средства, кортикостероиди.
В случаите, в които отстраняването на алергена е невъзможно и медикаментозното лечение не е довело до подобрение в състоянието на пациента, се прилага т.нар. алергенна имунотерапия.
 3. Лечение на причината или алергенна десенсибилизация
Десенсибилизацията е единственото лечение, което лекува причината за болестта.
Алергенната имунотерапия е единственият начин за лекуване на причините на болестта. Методът на алергенната имунотерапия се състои в приемане на добре пречистени и стандартизирани алергени, чието количество постепенно се увеличава, докато се развие толеранс на организма. След достигане на максимално поносимата доза /индивидуална за всеки пациент/, лечението продължава с подържаща доза за период от 3 до 5 години.
Десенсибилизацията позволява да се получи значимо и продължително намаляване на алергичните реакции по отношение на изявата на симптомите от носа, очите и бронхите.
Десенсибилизацията може да бъде провеждана по два начина: инжекционен /субкутаннен, подкожен/ и сублингвален път /приложение под езика/:
  • субкутанното приложение на алергена се извършва в лекарски кабинет от медицински персонал;
  • сублингвалното приложение се състои във всекидневно поставяне на капки от алергенни ваксини под езика. Лечението се провежда вкъщи според предписанията на алерголога. Сублингвалната терапия позволява:
  1. бързо достигане на подържащата доза (улеснен протокол на лечение);
  2. удобен начин на приложение - капките се поставят под езика сутрин преди закуска;
  3. много добър профил на безопасност: както при деца, така и при възрастни пациенти.
 Предимства на десенсибилизиращата терапия относно подобряване качеството на живот:
  • намалява или премахва симптомите в дългосрочен план;
  • намалява приема на симптоматични лекарствени средства за лечение на алергията;
  • избягва се развитието на чувствителност към други алергени;
  • предотвратява прогресията на алергичния ринит в астма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар