Translate

вторник, 19 юли 2011 г.

Д-р Володя Василев, председател на ДСОПЛ: Не трябва да има противопоставяне между софийското и националното сдружение на ОПЛ

-Д-р Василев, първо да ви честитя избирането ви за председател на ДСОПЛ. Визията ви за бъдещето развитието на дружеството каква е?
-Организацията ни е единна и оставките на предишното ръководство бяха ненадейни, защото работата вървеше. Сега за краткото време, в което съм председател, установявам, че те са се „изчерпали”, защото всичко са правили сами.
За 10 г. от старта на реформата, кой знае какво не се е променило, нещата в голямата си част са неясни, точно какви са твоите функции са ясни само в едва трета, в останалите две трети, всеки те дърпа отвсякъде като джипи-социални грижи, МЗ, НЗОК, БЛС и т. н. и тези нерегламентирани неща ти ги изпълняваш на добра воля, обаче времето не стига.
УС на ДСОПЛ е една малка извадка на 920 ОПЛ в София. Има една малка мудност и общо взето се дава малко на автопилот.
Една от идеите ми е да има групи по ресори напр. 3-4 колеги да отговарят за общината, други за срещите с НЗОК, като хората могат да се преливат, за да се движат нещата, като ги стимулирам, искам отчети за свършеното и синхронизирам всичко.
Това което се случва и виждам, че хората отново си мислят, да ето имаме си председател, който запазва спокойствие и не се страхува да каже това или онова, и всичко ще се случи някак си от само себе си. Да, ама не както казваше Петко Бочаров. Разбира се, че не е така, защото ако аз поема по тази пътека вероятността е, след година и половина де приключа по същия начин като предишното ръководство. 
-Какви непосредствени цели си поставяте? 
-По моя идея на която откликнаха от УС, ни предстои едно излизане извън София с една единствена цел-какви са целите ни от тук нататък и каква е стратегията за постигането им.
-Нещо като тиймбилдинг, но с по-дългосрочен прицел.
-Да, човек винаги като знае какво гони основно, кой е приоритетът му, след това по-лесно си подрежда нещата. Аз мога да имам едни виждания, но искам колегите също да изложат своите, защото целите съгласи се, че не могат да бъдат безкрайно много. Всъщност могат, но тогава човек ще се разпилее и нищо продуктивно няма да постигне.
За мен целите са само три. Степенувам ги приоритетно като изпълнението им зависи от всички, защото една птичка пролет просто не прави. Но оставиш ли се на вълната на съдбата ти вече не управляваш нито професионалния, нито личния нито семейния си път. 
Първата цел са парите и понеже държавата ги няма, затова като единствен начин виждам на всяка цена да се „преборим”, освободените от потребителска такса да бъдат поети от Министерство на труда и социалната политика. А за неосигурените държавата трябва да се погрижи. Абсолютно е задължително е ние като дружество да се прикрепим към някой голям и значителен европроект. По този начин освен приходи за практиките си, лекарите най-вече могат да постигнат нещо съществено в своето професионално развитие. 
Втората ми цел, която е споделяна и от много колеги е, в рамките на годината, която идва е да се вдигне нивото на българския лекар, по отношение на неговата квалификацията. Не може да се мислиш за селски бог, само защото в поликлиниката ти са записани 3-4 хил. пациенти, да смяташ, че всичко е о'кей, без да правиш нищо относно квалификацията си, а в същност нещата да са оставени в сферата на по-ниското професионално ниво. 
-Говорите за необходимостта от обучителни модули, нали?
-Точно така, това е заслуга на предишното ръководство за провеждането им в/с Александровска болница. Мисля да ги продължа. Говорили сме вече с проф. Трайков да бъдат по-интересно поднесени, по-практически с филми и т. н., за да могат колегите да имат съответно и по-голям интерес към тях, да имат стимул да се обучават. Но това е работа не само на управителния ни съвет. Трябва да се търсят позиции, да се търсят грамотни лекари, които да ги представят, да умеят компетентно да говорят по дадена тема, като основната нишка, която трябва да се прокара е тази че българският лекар е интелигентен, знаещ, можещ, а не е някаква джипка там с кутия, в която гледа само да му оставят 2,40 лв.Крайно време е обществото да разбере, че сме лекари, не чекмеджета за пари. Е някои колеги имат заслуги безспорно за това. Но трябва, трябва да се върне статутът на българския лекар такъв, какъвто е бил до преди 20 години. Аз си го спомням, че тогава те нямаха много пари, но бяха наистина уважавани от обществото ни. Като голям пропуск отчитам липсата на комуникация с медиите и на БЛС включително, който има периодични, спорадични проявявания и винаги тича след събитията, абе след дъжд качулка.. Няма просто никаква превенция на това, което ще се случи, а това съвсем не е добре.
-Третата ви цел, коя е?
-Отпадането на 24 ч. разположение. Трябва да сме слепи за големите неща, които се случват, за да не ги назовем. Значи в България не останаха лекари, които да я поемат. Това е истината. И ние трябва да мислим по въпроса, ако участваме в това нещо като неотложност, както са ни го вменили, как да се договорим, защото за него в целия свят се плаща мно-ого скъпо, не само за неотложност, н и за спешност и за допълнителен труд. И ако държавата няма ресурс, това е моето твърдо и категорично виждане, понеже националното сдружение няма такова, на цената на всичко ние трябва да постигнем успех. 
-Как ще защитавате и отстоявате интересите си?  
--София не може сама, в това съм категоричен. София си е София и си е с голям авторитет, но националното си е национално. Това противопоставяне софийско-национално не трябва да го има. Ако противопоставянето продължи, би  трябвало и е редно виновниците за това да бъдат посочени с имената им на страниците на сп.”Медицински магазин”, което нашия УС гласува за свой орган и медия, която всячески ще подкрепяме.
За сега не виждам смисъл в никакъв случай от конфронтация. Усетих го и при колегите от НС на НСОПЛБ, когато отидох ги заварих едни настръхнали, но така не беше след четири часа, когато идваха, здрависваха се и се радваха, че София отново е тук, защото няма какво да си кривим душата и страната не може без София и ние н можем без страната. Това е. А да, пропуснах нещо, а то е, че ще работя за това, което не е характерно, не е принцип за нашето обществото, включително и за нашата организация, да няма закритост на информацията, тя да не остава само за теб или да достига, до определени хора само. 
-С нещо да подкрепите казаното току що?
-Ето например през май в София беше най-голямото изложение за търсене работа на лекари в Метрополитен. С 4-ма приятели се организирахме и до колеги в страната изпратихме имейли за това, защото това ги касае.
-Как стоят нещата със Столична община, по отношение на наемите?
-С наемите стигнахме до задънена улица. Кметът даде картбланш. И макар, че имаше работна група на високо ниво, не бе постигнато споразумение. Смятам, че нещата на ниво СО, БЛС, ДСОПЛ са обречени на неуспех, а за да се случат те трябва просто, веднага давам пример с нашето 18 ДКЦ.
-Вашата поликлиника какво точно постигна?
-На нас ни бе предложен договори за 5 години, както е по днешния закон на общината, както са си го гласували, но общо взето сме го постигнали след четири месечни писмени разправии. Има други поликлиники на които все още им предлагат неустойки за минали времена. Има трети поликлиники на които им се предлагат договори за три години. Във всеки район общината си действа на свой крак. Според мен целта е една единствена там, където общината може да е в пълна полза и да вземе повече пари неправомерно от ДП тя го прави, там където колегите карат по инерция и си затварят очите, просто там се случва това. Големият проблем на България се нарича двоен стандарт. Много пъти се ползва и в нашите среди. Тук редът се нарушава и сега, не може да се избегне и фройдисткото - един ти е по симпатичен, а друг не. Но наблюденията ми от Германия показват точно обратното там няма симпатичен, познат, щом имаш записан час, той е твой и вместо теб не може д влезе друг човек, било той роднина или приятел. Това, ако не е двоен стандарт какво е?
-Да сменим темата и да поговорим  за семинара за Балинтовите групи,  който проведохте втори път в София на 11.06. т. г. в Александровска болница. 
ова мероприятие беше планувано в началото на годината. Първият семинар бе на 27. 11.м.г., но същевременно имаше и още един в Пловдив на 06.03. т. г..Те се провеждат от Българското Балинтово Общество (ББО), което същества от есента на 2010 г., с председател д-р Вивиан Праматароф от Мюнхен.
Негови учредители са лекари и психолози, които са сертифицирани от Немското Балинтово Общество като ръководители на Балинт групи, което заедно с английското са най-силните в европейския свят, като тежест и научна представителност. В Унгария има такова общество, но в Гърция и Румъния няма.
В 7 европейски държави то е задължително в обучението на студентите по медицина и по-точно в специализацията по ОМ. Такъв сертификат, че си преминал през такава Балинт група се издава в Германия всяка година, но ако 3 или 5 г., в момента не си спомням точно, ако не си посетил такава група то ти се отнема правото да практикуваш ОМ. 
Майкъл Балинт, английски психоаналитик от унгарски произход, стига до тази идея, че големите провали, депресии, самоубийства, което е доста характерно сред обществото на семейните лекари, те ги наричат там домашни лекари, се коренят в големия натиск от страна на обществото и големите очаквания на хората, на които лекарите за да откликнат трябва да имат и някаква специфична профилактика. Той създава и първите Балинт групи, в които ролята на водещия е да доведе членовете на групата до осъзнаването на собствените им нагласи и чувства, а също и на психичните процеси, които повлияват върху отношенията им с пациентите.
У нас преди 3-4 год. имаше една група създадена от Веселка Христова, която беше малка пилотна, но не получи прощъпулничество, ако мога така да се изразя. Аз съм един от малкото хора, от страна на общопрактикуващите лекари, които са се заели сериозно с тази мисия-Балинт групите да получат популярност в цялата страна, в близките пет години. Защото абсолютно съм наясно, че психичната хигиена за нас е толкова важна колкото и физическата, дори в много случаи и по-важна. 
-Целта на работа в Балинт групите и методът е?
-Основната цел на работа в тези групи е възможността за оценка на емоциите, повлияващи отношенията лекар-пациент. Дори наглед и най-малките ежедневни, конфликтни ситуации влияят на терапевтичния процес, пречат на лечението и носят дестабилизиращи емоции за самия лекар. От страна на лекарите, при липса и незнание на необходимата техника, натрупването на неизяснени, подсъзнателни конфликти, може да доведе до Burnout syndrome (синдрома на изпепеляването) и неговите последици като депресия, непонасяне на несамостоятелността на пациентите, отдръпване от работата, стигащо много пъти до пълно безразличие и чувство на неудовлетвореност.
Оценката на емоционалните отношения лекар-пациент е метод, който се изучава именно в Балинт групите и както вече споменах е необходима част от обучението на специалистите по ОМ, гинекология, ВБ и други специалности в редица страни като Германия, Холандия, Италия, Франция, Израел, Англия и т. н.
Всяка група се състои между 8 и 12 лекари и се работи без предварителна тема като всеки желаещ може да представи на групата даден „случай“, който го интересува. Референт се нарича този, който представя своя случай, свободно, без натиск, импулсивно, но синтезирано като емоция и без конкретни имена т. е. спазва се конфиденциалността, която на първо място се отнася до половинките на споделящия.
Начинът на представяне е специфичен и в България  общо взето не е познат.Нарича се fish bаll (рибки в аквариума) презентация. 
Долу седи групата, която работи, а отстрани стоят останалите наблюдаващи участници, които могат да зададат някои въпроси в началото. После, след кратка почивка, участниците сменят своите места, но всичко е по желание разбира се. Участниците се супервизират от други колеги, които са на по-високо ниво.
В момента много хора спекулират със синдрома на изпепеляването при джипитата и кой знае и кой не знае пише за него. Та тези групи са общо взето профилактика на този синдром. Наскоро получих информация от свой колега в Италия, че джипитата заемат 3-то място по самоубийство, сред професиите там.
Както аз така и други колеги са забелязали, че при нашата професия има висок процент на заболеваемост особено на карциноми и ранни умирания, между 50 и 60 год. възраст, особено сред жените. Наскоро на националния съвет в Плевен колеги от 28-те окръга на страната споделиха абсолютно същото. Естествено, че стресът и напрежението водят до това. 
-В програмата на семинара бе включен и GP-театър, какво представява той?
-Идеята се роди миналата година на една от конференциите ни, с участието и на д-р Тончев. До сега представихме два пъти GP-театър, по специален сценарий, в който участват колеги. Всеки GP-театър си е с определена тема. Сегашната бе антология на здравните министри, под музиката на „Пинк Флойд” и беше изключително забавно и този път. 
-И нещо в заключение, с което да провокирате колегите.
-Аз съм им написал, че мечките спят, но само през зимата. Шега,шега, ама си е истина.Те се събуждат на пролет и си вършат работата, а ние сме в едногодишна легаргия.


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар