Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев представи новите правила в проектонаредбата за здравословно хранене на децата от 3 до 7 г. на МЗ, която ще влезе в сила от 15 септември. Промените са задължителни както за общинските, така и за частните градини.
Според него основната цел на наредбата е да се осигури здравословно хранене на малчуганите и да се намалят рисковете от възникването на сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване. Децата ни не се хранят правилно, подчерта д-р Кунчев, а това води до наднормено тегло и затлъстяване, включително и във възрастта от 3 до 7 години, което пък е предпоставка за развитие на различни заболявания в по-късна възраст. Статистиката сочи, че към момента общо над 17 % от децата, във възрастовата група 3-до 6-годишни, са дебели. От тях 11,7% са със свръхтегло, а 5,6 % - със затлъстяване. По думите му тази тревожна тенденция се запазва във времето, а процентите се увеличават при децата в училищна възраст. Той обясни, че наредбата трябва да допълни правилните навици на хранене, утвърждавани в семейството, тъй като не са малко тези домакинства, в които основното ядене са чипсове и вафли.
Наредбата предвижда 5 или 4 пъти хранения на ден, в зависимост от това дали формата на обучение е целодневно или полудневно.
От менюто се изключват салам, бял хляб и торти, но пък в него се прибавя междинна, подкрепителна подсилваща закуска само с пресни плодове, въвежда се подкрепителна преди обедна закуска, но само от пресни плодове.
На децата до 5 г. задължително ще трябва да се поднасят поне по 300 г зеленчуци и плодове, а на тези до 7 г. - по 350 грама дневно.
Препоръчително е всекидневно да се яде поне един представител на зърнените храни, овесени ядки, жито, картофи, мляко и млечни продукти, птиче месо, риба и яйца или поне 4 пъти в седмицата да приемат зърнен продукт от рода на пълнозърнест хляб, макаронени изделия. Предвижда се общо намаляване на консумацията на захар, сол и мазнини във всички тестени и картофени изделия.
Наредбата изключва консумацията на бял хляб, кашкавал и сирене с растителни мазнини и всички млечни продукти от растителен произход. Тестените изделия от бяло брашно ще бъдат в ограничени количества, като се позволяват банички с истинско масло сирене и мляко.
Месото трябва да е без видими тлъстини, сухожилия и кости%, а птичето задължително трябва да бъде без кожа. Кайма ще се ползва само ако мазнините в сухото вещество са до 30%. Колбасите са забранени като основно ястие и по принцип ще се избягват. Свинско месо ще се готви само през зимата, но най-много веднъж седмично. В останалите дни ще се използва пилешко и телешко, а един-два пъти в менюто ще има и риба.
Недопустимо ще бъде използването на картофените пюрета полуфабрикати-на прах, както и всички храни с консерванти и оцветители. В градините няма да се сервират кебапчета, кюфтета, карначета, наденици с високо съдържание на мазнини, готварска сол, полифосфатни, ацетатни и други соли, а още и всички пушени, осолени и консервирани храни. Забраняват се и диетичните кренвирши. Предвижда се храната да се приготвя чрез варене, печене, задушаване или на пара като използваната мазнина трябва да се изхвърля в края на деня.
Обядът задължително ще бъде сервиран с прясно нарязана салата максимум 15 минути преди децата да седнат на масата, за да не се губят витамините и. Те трябва всеки ден да хапват по 350 г кисело или прясно мляко,но без добавена захар и 25-30 г обезмаслено сирене. Съдържанието на мазнини в млякото обаче не трябва да надвишава 2% поне в два дни от седмицата, а в останалите може да бъде - от 3% до 3,6%, а айряна ще е без сол.
Десертите занапред ще бъдат предимно от плодове, кремове и плодовите сладкиши като плодовете вече също ще се нарязват непосредствено преди консумацията им.
За пиене ще се предлага главно питейна вода, бутилирани ниско минерализирани натурални води, със съдържание на флуор до 1,5 мг/л, изворни и трапезни води. Соковете ще трябва да са 100% натурални. Разрешава се сервирането на млечни напитки, чай и боза.
Компотите, ошавите няма да се дават на децата. Туршиите, киселите краставички, ще присъстват в менюто, но само през зимния сезон, и то не повече от веднъж седмично.
Според наредбата децата ще трябва да ядат конфитюри и мармалади само ако са с над 60% плодово съдържание и без изкуствени подсладители, като не се допуска плодови сладка с добавена захар над 50%.
Тортите, сладките и шоколадите се ограничават до два пъти седмично. Също толкова пъти е допустимо да се сервират пържени храни като е задължително мазнината за готвене да е прясна. Мекици, пирожки и пържени филии са забранени заради попилата в тях мазнина при приготвянето им. Забранява се още и слагането на солници по масичките за хранене в детските градини.
Според наредбата препоръчителните калории, които дете на възраст между 3 и 5 години трябва да приема на ден, са 1570. При децата до 7-годишна възраст стойността е по-висока с 200 ккал.
Въвежда се изискване във всяка детска кухня, независимо дали тя е в забавачка, дом за изоставени деца или ясла, задължително да работи медицински специалист –диетолог, който ще участва при съставяне на менюто и технолог по хранене, който пък ще участва в готвенето. Рецептурникът за детските градини ще бъде пренаписан в духа на новата наредба. . Менюто на децата трябва да бъде съставяно и одобрявано седмица напред от него, а след това окачвано на видно място, за да знаят родителите с какво ще хранят децата им.
Контролът върху спазването на наредбата е в правомощията на районните здравни инспекции, а в детските градини ще работят специалисти по хранителни технологии. Освен за забавачките, тя е задължителна и за лагерите и домовете за деца. Основната й цел е да се осигури здравословен начин на хранене на хлапетата и така да се намалят рисковите фактори за възникването на редица заболявания. Сигнали за нередности ще могат да се подават на горещия телефон на МЗ. При първо нарушение ще бъдат налагани глоби от 500 до 5000 лв., а при повторно нарушение санкциите ще бъдат по-големи, съгласно Закона за здравето.
При директор с повторно нарушение ще има уволнения и дори съд, категоричен бе д-р Кунчев. Той призова родителите да сигнализират за нарушения в храненето на децата им на дежурните телефони: 02/9301183 и 02 / 9301 152.
В момента се работи по алтернативна наредба, която ще регламентира храненето на най-малките - в детските ясли.
-------
ТАБЛИЦИ
Препоръчителни стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета)
| Възраст (години) | Енергия ккал/ден | Общ Белтък | Мазнини | Въглехидрати | |||
| Е%* | г/ден | Е% | г/ден | Е% | г/ден | ||
| 3 – 5 | 1570 | 10 - 15 | 39 - 59 | 25 - 35 | 44 - 61 | 50 - 65 | 196 - 255 |
| 5 – 7 | 1770 | 10 - 15 | 44 - 66 | 25 - 35 | 49 - 69 | 50 - 65 | 221 - 288 |
Забележка:
*Е% - процент от общата енергийна стойност на храната.
Разпределение на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене
| Хранителни приеми | Петкратен режим (Е%) |
| Закуска | 20 |
| Сутрешна подкрепителна закуска | 5-10 |
| Обяд | 30-35 |
| Следобедна подкрепителна закуска | 15 |
| Вечеря | 25 |
Препоръчителни среднодневни продуктови набори при целодневно хранене
(нето/бруто тегло, грама/ден)
| Продукти | Възраст (години) | |
| 3 - 5 | 5 – 7 | |
| 1. Зърнени храни и картофи | 200 | 220 |
| 1.1. Хляб и тестени изделия (нето тегло) | 80 | 80 |
| в т. ч. бял, „Добруджа” (нето тегло) | 50 | 45 |
| в т. ч. пълнозърнест, типов, ръжено-пшеничен, ръжен хляб (нето тегло) | 20 | 25 |
| в т. ч. брашно (за тестени закуски, ястия, десерти и др.) (нето тегло) | 10 | 10 |
| 1.2. Ориз (нето тегло) | 15 | 15 |
| 1.3. Макаронени изделия (нето тегло) | 25 | 35 |
| 1.4. Други зърнени храни (жито, царевица, овесени ядки, закуски на зърнена основа) (нето тегло) | 20 | 20 |
| 1.5. Картофи (нето/бруто тегло) | 60/75 | 70/90 |
| 2. Зеленчуци и плодове общо (нето тегло) | 500 | 600 |
| 2.1. Зеленчуци - общо пресни и консервирани (нето/бруто тегло) | 200/220 | 250/275 |
| 2.2. Плодове - общо пресни, сушени, компоти (нето/бруто тегло) | 200/230 | 250/280 |
| 2.3. Зеленчукови сокове, сокове от плодове и нектари (нето тегло) | 100 | 100 |
| 3. Мляко и млечни продукти | 430 | 430 |
| 3.1. Мляко (нето тегло) | 400 | 400 |
| в т. ч. мляко с масленост 3-3,6% (нето тегло) | 250 | 200 |
| в т. ч. мляко с масленост 2% (нето тегло) | 150 | 200 |
| 3.2. Сирена, извара, кашкавал (нето тегло) | 30 | 30 |
| 4. Храни, богати на белтък | 110 | 125 |
| 4.1. Месо, месни продукти общо (нето тегло) | 50 | 55 |
| в т.ч. месо (нето тегло) | 45 | 50 |
| в т.ч. месни продукти - пилешки дроб (нето тегло) | 5 | 5 |
| 4.2. Риба (нето тегло) | 20 | 25 |
| 4.3. Яйца (нето тегло) | 20 | 20 |
| 4.4. Бобови храни (боб зрял, леща) (нето тегло) | 10 | 10 |
| 4.5. Ядки, семена (нето тегло) | 10 | 15 |
| 5. Добавени мазнини (нето тегло) | 25 | 25 |
| в т.ч. млечно масло (нето тегло) | 10 | 10 |
| в т.ч. растителни масла (нето тегло) | 15 | 15 |
| 6. Захар, мед и храни с високо съдържание на добавена захар - конфитюри, мармалади, шоколад и др. (нето тегло) | 30 | 30 |
---------
Решението на унгарския парламент да въведе данък за храните, съдържащи голямо количество мазнини, сол и захар, освен че цели да събере някой и друг форинт в бюджета, пострадал от кризата, но и да накара принудително хората да купуват по-малко от вредните храни.
В Дания резултатът, от въведения данък за бисквитите и сладоледите, бе, че производителите промениха съставът, така че количеството растителни мазнини и захар да е минимално.
Няма коментари:
Публикуване на коментар