Основни демографски проблеми за България продължават да са задържащото се високо ниво на смъртността, сравнително по-ниската средна продължителност на живота спрямо другите европейски страни, както и отрицателното външномиграционно салдо

Това показват данни от анализ на Националния статистически институт на резултатите за развитието на демографските процеси в страната през 2010 г..

През миналата година намалява абсолютният брой на ражданията спрямо 2009 г. Регистрирани са 76 105 родени деца, като от тях 99.2 на сто са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 5 443 деца, а спрямо 2008 г. - с 2 199 деца. Броят на момчетата (38 836) е с 2 159 по-голям от

този на момичетата (36 677), или на 1 000 момчета се падат 944 момичета.

В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София -столица, Варна, Бургас, Търговище и Кърджали.

С най-ниска раждаемост през 2010 г. се отличават областите Кюстендил и Видин.

През последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни, като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия, Франция и Великобритания.

И през 2010 г. продължава тенденцията на увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете - 26.2 години и сключване на първи брак - 26.9 години. През 1995 г. тя е била съответно 22.2 и 22.6 години, а през 2001 г. - 23.8 и  24.8 години.

През 2010 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г.

досега - 1 244. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца.

От 1991 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства.

За 2010 г. броят на живородените извънбрачни деца е 40 850 или 54.1 %.

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без юридически оформен брак. За 68 % от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава че тези деца най-вероятно се

отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В общата смъртност на населението през 2010 г. се наблюдава увеличение спрямо предходната година. Броят на умрелите е 110 165 души и е с 2 097 по-голям от този през 2009 г.

Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете отколкото при жените, а

също в селата в сравнение с градовете.

Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност са областите Видин, Монтана и Враца, докато най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите Кърджали, София - столица и Благоевград.

Все още равнището на общата смъртност на населението в България остава високо в сравнение с останалите европейски страни.

Намалява показателят за преждевременната смъртност. Тя е два пъти по-висока сред мъжете. Равнището на високата смъртност у нас се поддържа основно във възрастовите групи над 65 години.

След 1997 г. започна да се формира трайна тенденция на намаляване на детската смъртност. През 2010 г. в страната са умрели 708 деца на възраст до една година. В сравнение с предходната година техният брой е по-малък с 21 деца.

Достигнатото равнище на детската смъртност през последните четири години е най-ниското в демографското развитие на страната.

Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност в страната тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави.

Най-ниска е детската смъртност в Словения, Люксембург, Швеция, Финландия и Чехия. Само Румъния има по-висока стойност на показателя от този в нашата страна.

Средната продължителност на живота е 73.6 години. При мъжете тя е 70 години, а при жените е със седем години по-висока - 77.2 години.  Средната продължителност на живота на живеещите в градовете е 74 години, а на тези в селата - 72.3 години. В някои

  от европейските страни като Латвия и Литва средната продължителност на живота при мъжете е по-ниска, а в Унгария, Румъния и Естония е приблизително равна на тази в България. В останалите страни показателят е с по-висока стойност и достига до 79 години. При жените средната продължителност на живота само в Румъния е близка до тази в нашата страна. В Литва, Латвия, Унгария, Словакия, Естония, Полша и Чехия средната продължителност на живота за жените е между 78 и 80 години. Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота при жените е над 80 години, като във Франция, Испания и Швейцария тя е над 84 години.

През 2010 г. продължава да намалява броят на сключените бракове. През миналата година са регистрирани 24 286 юридически брака, които са с 1 637 по-малко от предходната година.

Намаляването на броя на сключените юридически бракове се дължи на все повече предпочитаното съвместно съжителство без документално оформен граждански брак сред младите хора. Продължава да се повишава средната възраст при сключване на първи брак: при мъжете от 28.1 години през 2001 г. тя достига 29.6 години през 2009 г. и 30.0 години през 2010 г. Този показател за жените е съответно: през 2001 г. - 24.8 години, през 2009 г. - 26.4 години, и през 2010 г. - 26.9 години. През 2010 г. броят на регистрираните бракоразводи е 11 012 и е с 650 по-малък от този през 2009 година.

През 2010 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 151 694 души, които са с близо 16 хиляди повече в сравнение с предходната година. С най-голям относителен дял сред преселващите се вътре в страната са хората във възрастовата група 20 - 39 години. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град".

През 2010 г. 27 708 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина. Близо 48 на сто от емигрантите са на възраст 20 - 39 години.

През 2010 г. 3 518 души са заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Сред дошлите да живеят в страната близо 32 на сто са във възрастовата група 20 - 39 години, а 35 на сто са на възраст 40 - 59 години.

За близо 59 на сто от емигрантите напускането на страната е свързано с постоянна работа, за 20 на сто - с продължаване на образованието, и за 13 на сто причината е брак, преселване или друга.

За близо 16 на сто от дошлите да живеят в страната преселването е свързано с тяхната постоянна работа. 12 на сто идват с цел образование. Значително по-голям е относителният дял на тези, които идват в страната поради преселване, сключване на брак или друга причина - 67 на сто.

През 2010 г. естествения прираст е минус 34 652 души, т.е. населението на страната е намаляло с 34 652 души. Миналата година само област София - столица е с положителен естествен прираст. С най-голямо намаление на населението заради високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Враца. В Европа освен България с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности са Австрия, Естония, Италия, Португалия, Румъния, Литва, Германия и

Унгария.Механичният прираст в България - от външната миграция (нетна миграция), също е отрицателен - минус 24 190 души. Той се формира като разлика между броя на хората, които са посочили настоящ адрес в чужбина (държава), и заявилите настоящ адрес в България.

В резултат на вътрешната и външната миграция населението на градовете е намаляло с 17 463, а на селата - с 6 727 души. През 2010 г. само областите София (столица) и Варна имат положителен механичен прираст.

БТА