Безопасността на продуктите за хранене

бе един от акцентите на Деветия национален конгрес по хранене, организиран от Българското дружество по хранене и диететика (БДХД),който се проведе от 19 до 22 май в курортен комплекс "Св.Св. Константин и Елена".

Участие в него взеха над 250 специалисти от България и гости от Европа, Азия и Африка, съобщи проф. Божидар Попов, председател на БДХД.

Той отбеляза, че един от акцентите на конгреса е безопасността на продуктите за здравето, консумирани у нас.

Предназначението на едната голяма група хранителни добавки, наречени суплементи, е да компенсира до някаква степен дефицитът на хранителни вещества, при обичайното хранене.

Авторитетни проучвания в последните години показват, че редица витамини и минерални вещества, ако се приемат в по-големи количества, особено под формата на суплементи имат негативни последици за здравето и могат да предизвикат сериозни заболявания. Така например високият прием на фолиева киселина, която толкова се препоръчва при бременни за профилактика на плода, повишава рискът от рак на дебелото черво, гърдата и простатата. Приемът на бета-каротен (провитамин А) пък повече от 20 мг. на ден е особено рисков за пушачи, тъй като може да провокира инциденти от сърдечно-съдови заболявания и някои форми на рак, а селенът, който има кардиопротективен ефект, но във физиологични дози, при продължителен прием в повишени количества, като хранителна добавка за превенция на сърдечносъдови заболявания, може да индуцира диабет, повишение на серумния холестерол е понижение на нивата на HDL (добрия) холестерол. Дефицитът на витамин Д се свързва с рака на гърдата, респираторните инфекции и повишение на артериалното налягане. Високият му прием обаче води до бъбречно-каменна болест, отбеляза професорът.

Другата голяма група хранителни добавки са т. нар. технологични хранителни добавки (адитиви), които се отбелязва с буквата Е и някаква цифра след нея. Те се влагат към продуктите за да продължат трайността им или да подобрят техния вкус, цвят, мирис и др.

Според проф. Попов в повечето случаи тези адитиви са естествени хранителни съставки, които дори обогатяват продукта с есенциални вещества. Така например рибофлавинът (витамин В2) се използва като оцветител Е101 при производството на сирена, бета-каротин (провитамин А) - Е160 при производството на маргарини, витамин С като консервант при производството на бира, месни продукти, витамин А-Е306 при производството на растителни масла, литецин при шоколада, пектин при конфитюри, сладка и др.

По думите му има и химични съединения, които са тествани и безопасни, и не представляват риск за здравето, в регламентирани количества като аспартама (Е951) и захарина (Е954), които се използват като подсладители.

Вложените химични субстанции като адитиви могат да предизвикат при някои хора, най-често деца, алергични реакции, тъй като са несвойствени съставки за натуралния продукт. Затова специалистите препоръчват да се консумират предимно пресни плодове и зеленчуци.

Като най-опасни проф. Попов посочи обаче добавките на билкова основа, които претендират, че лекуват заболявания. Те понякога имат значително по-негативен ефект от така наречените Е-та. Опасността от билковите добавки е в това, че много често хората заместват с тях лекарствата, които са им предписани от лекарите. Има случаи на пациенти със сърдечни заболявания, които си купуват билкови хапчета, вместо изписаните им лекарствени медикаменти, защото са по-евтини. Нещо повече тези добавки могат и да навредят. Ако се приема добавка за лекуване на високо кръвно може да се стигне дори до сърдечно-съдов инцидент. Риск крият и добавките за отслабване. Тези, които съдържат кофеин, който може да предизвикат сърцебиене и да повишат кръвното. Други имат в състава си хром - някои от съединения му са канцерогенни. Рискът от адитиви нараства значително, когато продуктите са внесени от страни извън ЕС, където е възможно да има и химични вещества в количества, които могат да са рискови за здравето.

Доц. Даниела Попова, началник клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, съобщи за представеното проучване за алтернативните диети за редукция на тегло, проведено сред 60 жени, преминели през тяхната клиника.

90 % от тях са потърсили обща консултация от ОПЛ, а не от специалист, преди да започнат своята диета, като самоволно са прилагали различни – гладолечение, водолечение, разделно хранене и др.. Около 60 % са приемали различни хранителни добавки, а някои и медикаменти. Над 50% са правили многократни опити за отслабване. При всички обаче се е проявил така наречения йо-йо ефект.

Тревожен е факта, че при тези пациентки са установени сериозни метаболитни и хематологични нарушения. В 58 % от случаите е установена анемия, в около 85 % - нарушение във въглехидратната обмяна, при 23 % е новооткрит диабет, при над 60 % е преддиабет. При 1/3 има повишена пикочна киселина, при 62% висок холестерол и раздвижване на чернодробните показатели. Не можем да кажем дали това е ефект от диетата или пациентите са имали тези нарушения и са усилени от диетата, но самоволното прилагане на диети крие сериозен здравен риск, обобщи доц. Попова.

Проф. Попов пък допълни, че най-опасната диета е гладолечението, тъй като в нея изцяло липсват белтъци, които се едни от най-важните съставки за нормалното функциониране на организма, има сериозен метаболитен стрес и винаги – йо-йо ефект. Здравословното отслабване е трайно и с бавно понижаване на телесната маса, заяви той.

--------------------

Наскоро приключилото европейско проучване в 7 държави, относно степента на прилагане на препоръките за контрол на рисковите фактори в медицинската практика показва, че български пациенти с коронарна болест имат среден индекс на телесна маса

28.4, което означава, че те попадат в групата на наднорменото тегло.

Средна обиколка на талията при мъжете е 99 см., а при жените - 95 см.

Установено е, че повече от половината от болните имат неконтролирано високо артериално кръвно налягане, 30 % са с недиагностициран диабет, 30 % със затлъстяване и 75 % с наднормено. Това означава, че рисковият профил е много сгъстен при тях и на практика не се прилагат и не се изпълняват европейските изисквания, препоръки за управление на сърдечносъдовия риск и за сърдечносъдова профилактика при пациенти с исхемична болест на сърцето, обясни доц. Попова.

---------------------

Приемането на хранителни добавки не винаги е безопасно.

В купен от "Илиянци" препарат за отслабване са открили 40 мг. от забраненото вече лекарство сибутранин. Такава доза въобще не е разрешена като терапевтична, тя е отровна-токсична, съобщи доц. Попова и призова да се пазаруват само проверени продукти и то от лицензирани аптеки, а не от интернет или от пазари . Предозирането на добавките също крие риск. Над 20 мг на ден от иначе полезната фолиева киселина например може да отключат рак на дебелото черво, гърдата и простатата, съобщи още тя.

Когато диетата е взета „назаем“, няма как да знаем дали е подходяща за нас. Възможно е да увредим жизненоважен орган, само защото сме решили да го лишим от нещо “калорично”. Така например диетата на Пиер Дюкан препоръчва ядене само на месо. Тя има успех при много мъже заради структурата на тялото им. От друга страна, при жените и дори при някои мъже, тя може да предизвика силно повишаване на пикочната киселина, тъй като месото е богата на пурини храна. Пикочната киселина се повишава и при случаи на вегетарианска диета, ако наблягаме на боба, лещата, граха и тиквичките. Тя от своя страна води до увреждане на бъбреците и черния дроб.

--------------------

Половината от населението на Европа има проблем с теглото. Затлъстяването трябва да се признае официално за хронично заболяване, поискаха активисти от Европейската комисия.

Това трябва да стане на 21 май, който е обявен за Европейски ден за борба със затлъстяването. Старият континент е на прага на епидемия от затлъстяване, съобщава Euractiv. В момента единствено Португалия обявява проблема за болест, в останалите държави то се смята за състояние на организма.
Участниците в кампанията за признаване на затлъстяването като хронично заболяване искат също Европейската комисия да окаже съдействие за разработване на медицински предписания за намаляване на теглото, които да се отнасят до целия Европейски съюз. Всяка страна – членка трябва да отчита резултатите си по обща скала с цел споделяне на най-добрите практики. Предложението идва в момент, в който ЕС оряза бюджетите за изследвания, свързани с хроничните заболявания.