Translate

събота, 23 април 2011 г.

Ваксинопрофилактиката, с активната роля и съдействие на здравните медиатори, ще подобри достъпът до здравеопазване, на ромското население

Третата национална среща „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика”, се състоя на 20 и 21 април в Русе, в рамките на Европейската имунизационна седмица, която се провежда във всички страни членки на ЕС, в периода 23 - 30 април 2011г.
Целта на форума, организиран от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) към МС, съвместно с Комисията по здравеопазването към 41-то НС, под егидата на унгарското председателство на Европейския съюз, бе подобряване и постигане на максимален обхват, на подлежащите на имунизация роми, по националния имунизационен календар.
Сред официалните гости на събитието за първи път присъстваха и посланици на страни-членки на Европейския съюз - Унгария Хърватска, Чехия, Словакия и Португалия, представители на посолството на Великобритания и народни представители.
Участие в него взеха Десислава Атанасова, председател на Комисията по здравеопазването при 41-то НС, зам. министрите на здравеопазването – Гергана Павлова и д-р Михаил Зортев, Н. пр.
г-жа Юдит Ланг, извънреден и пълномощен посланик на република Унгария в България, Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор на Република България, Росица Иванова, държавен експерт в Секретариата на НССЕДВ към МС и Старши програмен ръководител, проф. Тодор Кантарджиев, консултант по микробиология, фармацевтични компании, представители на съсловни организации, лекари, пациентски организации и др..
По време на срещата, над 220 души, дискутираха взаимодействието между ОПЛ, здравните медиатори и Регионалните здравни инспекции (РЗИ), начините и средствата за разширяване на имунизационния обхват в България и др..
Беше даден и стартът на нова извънредна имунизационна кампания, срещу полиомиелит сред ромската общност, в кварталТрите гълъба” на гр.Русе, която ще се осъществи със съдействието на здравните медиатори и ще обхване 70 000 ромски деца ,от 13 месеца до 7 години с пропуски в имунизациите ,от цялата страна.
България е една от европейските страни, в които успешно се реализира и все повече се налага професията "здравен медиатор", който трябва да изгради мост между институциите и ромската общност, каза при откриване на форума Десислава Атанасова, председател на здравната комисия.
Досега в 57 общини техният брой е 105. Предвижда се той да достигнат до 130, защото там, където те работят здравните медиатори, се повишава броят на здравно осигурените, нараства, здравната култура и здравният статус на уязвимите малцинствени групи като цяло се подобрява, каза още тя.
Обвързаността на изплащането на социални помощи със задължителната ваксинопрофилактика даде положителни резултати, обяви Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. Той определи работата на здравните медиатори като апостолска, защото където ги има, се подобрява социалният статус на ромите и вече се наблюдава ограничаване на раждаемостта при ромските жени до 2-3 деца.
Моделът със здравните медиатори се налага като много успешен, затова възнамеряваме да го развием и в други сектори като социалните грижи, образованието, културата и сигурността. Убедени сме, че това е пътят за качествени промени в интеграцията на ромското население у нас, допълни Росица Иванова от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към МС.
Подобряване на достъпа до здравеопазване на ромското население, е предизвикателство и приоритет на унгарското председателство на ЕС заяви посланик Ланг.
В Европа, живеят около 10-12 млн. роми. Те са най-голямото етническо малцинство, чиито достъп до здравеопазването е неадекватно т. е. здравното им състояние е обезпокояващо. Сред тях най-често срещаните заболявания са туберкулозните, хепатитните,онкологичните и сърдечно-съдовите, а 15-16% са с някакво хронично заболяване или инвалидизация. При ромите заболеваемостта и смъртността е висока. Същевременно продължителността на живот е ниска. Това показват и данните от европейско проучване, съгласно които продължителността на живота при тях е с 10 години по-ниска от средните показатели за Европейския съюз. Изследването показва още, че 32.5% от ромите никога не са виждали зъболекар. 40% от ромските жени над 16 г. пък никога не са били преглеждани от гинеколог,а посещенията при лекар са единствено поради бременност.
Системните проблеми, които се срещат при тях, са обусловени от дискриминацията и сегрегацията на общността. Целта е да се насърчи създаването на мрежа за интегрирането на ромското общество в цяла Европа, заяви още посланик Ланг.
По думите и проблемите могат да бъдат преодолени само, чрез засилване на първичната профилактика и на ваксинопрофилактиката. В тази връзка даде за пример ситуацията в Унгария, където властите са се концентрирали, при ромите, върху следните 5 основни елемента – образование, работа, подобряване на живота и медицинското обслужване, активно социално и политическо участие в живота. Тя обяви, че унгарското председателство на ЕС ще се бори за пренасянето на техните добри практики на територията на всички останали страни-членки на ЕС.
Посланик Ланг разказа, че моделът на здравно медиаторство т. нар. „здравни посетители” в Унгария датира от 1915 г.. В момента в страната й работят малки под 5000 здравни посетители, като всеки един от тях обхваща до 145 семейства. Те са натоварени с ваксинациите на децата от 0 до 6 г.. И от 6 до 18 г., ако те не посещават училище. В резултат на това между 79 и 98% от населението на Унгария е почти напълно обхванати от ваксинопрофилактиката.
Освен здравни посетители, общата ромска стратегия за подобряване на здравния сектор там включва организиране на подвижни скрининг кабинети (станции), информационна кампания за здравословен начин на живот и здравословно хранене.
Според здравните власти в Унгария усилията за осигуряване на добри условия на живот на ромите трябва да се съсредоточат върху родилките, децата от 0 до 3 годишна възраст и тяхното психично и психосоциално здраве т. е. акцентът е поставен на майчиното и детско здраве.
България извършва окуражаващи стъпки в утвърждаването на модела на здравното медиаторство и очаквам през следващите години то да се развие още повече, подчерта в заключение унгарският посланик.
В момента в България има около 15 ромски лекари, предимно в Сливен. От две години се провеждат обучения за кандидатстване в медицински университети и има приети ромски младежи, а в медицинските колежи в София и Пловдив се провеждат обучения за здравни медиатори.
5-та поредна година държавата осигурява делегирани бюджети за заплати на здравните медиатори, а кметовете на общини все повече се убеждават в ползата от сътрудничеството си с тях.
----------------
Проблемът с осигуровките на ромите бе една от най-дискутираните теми на проведеният в Русе форум, посветен на имунизациите. Млад безработен ром попита председателя на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова защо е било променено законодателството и здравните права сега се получават след платена вноска за 36 месеца назад, вместо за шест. Депутатът отговори, че това е мярка, която има за цел да дисциплинира тези, които не внасят осигуровки. „Смятам, че връщане на старите текстове от закона няма да повиши събираемостта. Според мен не е редно някой да плаща за шест месеца само когато има нужда от болнично лечение”, отбеляза тя. Ромите обаче призоваха да бъде преразгледан въпросният текст от закона. Като мотив те изтъкнаха, че бедността не им позволява да платят осигуровките си за три години назад.
Здраве нет


Ромските жени, които искат да имат по-малко деца, но не могат да си платят за гинеколог, ще получават безплатни спирали. Това вероятно ще залегне в национална програма по семейно планиране, която се очаква да реши и някои от проблемите, произтичащи от липсата на здравно осигуряване при част от ромите.
Програмата се разработва от МЗ съвместно с неправителствени организации.

Няма коментари:

Публикуване на коментар