Корупцията, липсата на средства и неправилното разпределение на парите в здравеопазването

са основните проблеми на сектора. Това сочат резултатите от национално представително проучване на агенция „Ноема", направено по поръчка на „Филипс".
Данните бяха представени на дискусия за превенцията и ранното откриване на социално значимите заболявания. Изводите са, че българите са най-нехайни към здравето си в ЕС. Хората над 45-годишна възраст у нас са слабо информирани какви профилактични прегледи трябва да се правят и как да се хранят, за да не развият тежко и нелечимо заболяване, а 20–38 годишните знаят много по-добре как се живее здравословно, но най-вече от интернет, а не от личните си лекари.
Изследването обхваща здравноосигурени българи от столицата и другите областни градове на възраст между 18 и 70 години, 2.6 % от анкетираните посочват като основен проблем недостатъчните финансови средства в здравеопазването, а 21.6% - корупцията и неправилното разпределение на средствата.
Други близо 20% определят като проблем на системата некомпетентните или нечестни лекари. Лошата политика на правителството се посочва от 17.2% от анкетираните. Същият процент хора определят като проблем високата цена на здравните услуги. По-малко са оплакващите се от недостига на направления, лекарства, лошата материална база и техника и недостатъчния брой професионалисти.
Въпреки че много проучвания показват, че българите са една от най-болните и недоволни от здравната си система нации, изследването на „Ноема" констатира, че 90% от хората у нас оценяват здравето си като „добро", „много добро" или „отлично". Като цяло над 50% от участниците в проучването , здравноосигурени хора на възраст между 18-70 години от София и областните градове в страната, смятат, че здравето им не е изложено на риск. Притеснения от сърдечносъдови заболявания през следващите пет години имат 13,6 % от жените и 18,4% от мъжете, а от онкологични - 2,6% от жените и 0% от мъжете.
Оптимистичните нагласи на хората контрастират на националната статистика, която сочи 51% смъртност от сърдечносъдови заболявания и 28% - от онкологични. 19,5% от българите се притесняват от влошаване на зрението, а 16,9% от проблеми с опорно-двигателния апарат.
Повече от половината българи смятат, че у нас няма достатъчно медицинско оборудване за ранна диагностика и борба със заболяванията, а над 45% считат, че развитието на съвременните технологии в медицината ще им позволи да живеят по-дълго.
Българите са и сред водещите в Европа по хронични заболявания, показва още изследването. 7 % от хората между 20 и 25 години страдат от тях. След 35-годишна възраст засегнатите са над 14 %. Между 46 и 55 години - 20%. А над 56-годишна възраст засегнатите са близо 50%.
Прогнозите са, че до 2050 г. 50% от хората в развитите държави ще страдат от хронични заболявания.
Според глобалните тенденции в грижата за здравето, застаряването на населението по света се развива с темпове, каквито не са били наблюдавани до сега.
Ако през 2000 г., броят на хората на възраст над 60 г. е бил 600 милиона, то през 2006 г. тази цифра надвишава 700 милиона, а до 2050 г. се очаква техният брой да се утрои и да достигне 2 милиарда души.