308 са пререгистрираните болници, от които 93 за активно лечение, а 160 са многопрофилни , а останалите са центрове и болници за рехабилитация и долекуване.
Около 26% от тях ще са с първо ниво на компетентност, 45% с второ и близо 29% с най-високото -трето ниво, съобщи здравният министър д-р Стефан Константинов, по време на пресконференция, на която представи проектът за Национална здравна карта(НЗК).
В НЗК са разписани нужният и реалният брой болнични легла за страната и по региони. Методиката, която е използвана за определяне на минималния и максималния брой легла по региони, предвижда, че за всеки са нужни минимум 4 на хиляда души население и максимум - 5.9 на хиляда души. Тя е разработена от МЗ на базата на световните стандарти за осигуряване на болнични легла за населението.
В нея са описани и 57-те базови болници, които са 100% или над 51% държавна собственост и с които НЗОК трябва задължително да сключи договор, съгласно изискванията на закона.
НЗК посочва и нужния брой от центровете за спешна помощ, трансфузионна хематология, психиатричните и онкологичните болници.
Освен статистическите данни, НЗК дава представа и за проблемите и тенденциите в здравеопазването, чиито мерки и решения са въпрос на законодателни промени и, по които тепърва предстои дискусия. До няколко месеца ще бъде внасяне на законопроект, който ще даде отговор на всички възникнали въпроси, поясни д-р Константинов.
Съгласно НЗК необходимият брой на болничните легла за страната ни е 43984, които в момента са 44 411, чието разпределение обаче е твърде неравномерно.
Така например в Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол леглата са под изискуемият минимум, а в Благоевград, Кюстендил, София-град, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Стара Загора, Смолян те са над максимално допустимият брой. В столицата, при максимално нужни 6 847 легла, броят им е 10 072.
Освен това при хирургичните легла се наблюдава надвишение с близо 2500 над необходимото, а тези за реанимация пък са в дефицит с около 500. Максималният брой на леглата за активно лечение също е нахвърлен - те са 37 063 при горен праг от 33659.
-Засега няма как леглата за активно лечение да се преобразуват в такива за долекуване, тъй като това неможе да стане по административен начин. Когато намерим финансови средства, ще се появят и легла за долекуване, каза здравният министър като подчерта, че самата дума „долекуване” изобщо не му харесва, защото напомня за „недооправеност” и „доработване”.
По думите му обаче трябва сериозно да се преосмисли целият закон за лечебните заведения, защото някак си е загубена връзката между леглата и лечебните заведения и никъде не е казано какво се случва, когато леглата са повече или по-малко..
-Трябва да „вържем” леглата със закона и лечебните заведения да се конкурират за договор с НЗОК. Болниците искам да бъдат делени на такива, които предлагат качествени услуги и на такива, които не предлагат. Но ако все пак работим по идеята за рестрикция им, в закона изрично трябва да се разпише, че НЗОК ще има избирателна възможност с кого да сключи договор в региони, където леглата са повече от необходимото, при положение, че всички лечебни заведения отговарят на критериите и, че няма да сключва договори над определената максимална бройка легла, но при разписани ясни критерии. Варианти има много, заяви д-р Константинов. Но не се ангажира да каже дали при надхвърлянето на лимита ще се намаляват легла в болниците или болници ще отпадат от договор с касата.
Според него сериозно трябва да се преосмисли още и идеята за минимален брой лекари, „защото ако е записано, че хирурзите трябва да са 10, а те са 8 , какво правим”, попита риторично и подчерта, че не сме 80-те години, когато можеха да бъдат задължени да отидат по разпределение.
От всичко казано стана ясно, че картата с нищо няма да промени положението с болничната помощ, защото на база нейните данни не са предвидени ограничения в Закона за лечебните заведения.
-На този етап няма механизъм, с който да сложим някакво ограничение на възможността лечебни заведения с по-малко или с повече от допустимия минимум легла да сключат договор със здравната каса. На този етап НЗК дава само полезна информация т. е тя остава без конкретни последствия за момента, тъй като от нея нищо не зависи и без законови промени тя не може да изпълнява същинската си функция, призна здравният министър.
Д-р Константинов бе категоричен, че не иска всичко да се прави „на парче”, а да има обвързаност и интегритет поне в няколко здравни закона.
Той се похвали, че отправените от него критики към методиката на НЗОК за плащане на болниците, са дали резултат и тя няма да се приложи за 2011 год..
Категорично обаче отрече да е виждал а още по-малко да е подписвал Приложение 18, което според него е прерогатив на НЗОК и БЛС.
Здравният министър обеща, че няма да има проблеми със сключването на договори между лечебните заведения и НЗОК за тази година., ако се спазва указанието касата да се придържа към основните медицински стандарти, без допълнителни изисквания. Ще има много неща, които ще се случат в здравеопазването, които няма как да се усетят от пациентите в момента. За тях всичко ще е като миналата година и ако няма забавяне на плащанията, здравеопазването ще е по-спокойно и малко по-добро, обеща още той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар