Translate

събота, 12 февруари 2011 г.

Провежданата в момента здравна политика обрича общинските болници на фалит

Очертава се в населени места с под 25 000 жители, където населението е застаряващо и с най-ниски доходи, да не останат болнични лечебни заведения.
На практика те са обречени на фалит, тъй като средствата, които ще получат от НЗОК, по клинични пътеки, ще са между 45% и 100% по-малко спрямо 2010 г. и защото за разлика от държавните те не разполагат с ресурс за покриването на стари задължения. Около 15 общински болници напр. в Мездра, Роман, Бяла Слатина, Павликени и Дулово просто ще „изчезнат”, прогнозират болнични директори.
Изследване на Сдружението па общинските болници показва, че средният разход за болнична помощ на жител в София-област е 69 лв. през 2008 г., а в София-град - 269 лв., което е показателно за териториалното различие в цените за лечение. Изчисленията им за 25 от общинските болници в страната, на базата на данни от миналата година, показват над 45% спад в получените от тях пари за извършено лечение.
Д-р Стойчо Кацаров, член на управителния съвет на от Центъра за защита правата в здравеопазването, бе категоричен, че връщането на бюджетно финансиране на болниците, каквото се прилага от няколко години, и особено през 2010 и 2011 г., "съчетано с необосновани от медицинска гледна точка изисквания за апаратура и специалисти", няма да доведе до по-високо качество на медицинските услуги. Точно обратното ще ги влоши, ще се ограничи достъпа на пациентите до болниците, ще се увеличи харчене на повече публични средства, ще се налага пациентите да пътуват, за да се лекуват в по-големите болници и непрекъснато ще има листи на чакащи.
Ще има фалити на общински болници, с изключение на големите в София, Пловдив, Варна, тъй като те ще останат без договор по редица основни клинични пътеки, по които досега извършват рутинни манипулации и лечение като например лечение на травма, на диабетно стъпало и др., прогнозира и той.
Според него състоянието на здравеопазването у нас е резултат от системни грешки в управлението т.е. е в грешната здравна политика и отговорността за това трябва да бъде отнесена към правителството, НЗОК, МЗ и НС.
По думите му трябва да се очакват все повече случаи като този на разкарвана 10 часа жена от болница на болница не защото лекарите не могат да я излекуват, а защото новите правила им забраняват или на хора с възпален апандисит, препращани от болница в болница, които накрая умират от перитонит и т. н..
Д-р Кацаров подчерта, че общинските болници са обречени, а заедно с тях и българските граждани. Но още не е късно да се вземат мерки, а управляващите здравеопазването да оценят, че са сгрешили, за да ограничат щетите каза в заключение той.
Председателят на Сдружението на общинските болници в България д-р Иван Димитров, управител на МБАЛ в Попово, припомни, че през м. г. на общинските болници от НЗОК е заплащано по 50-60 % от стойността на фактурата за извършената дейност, а на областните – 100%. Той отбеляза, че на общинските болници не се заплаща за извършения труд за консултации от специалист, за лабораторни и рентгенови изследвания за пациенти в центровете за спешна медицинска помощ, както и за интензивни легла.
Д-р Димитров риторично попита защо след като всички болници са търговски дружества има различен "аршин" при финансирането и съобщи, че сдружението е сезирало Комисията за защита на конкуренцията и въпреки отдавна изтеклите срокове отговор нямат.
В декларация сдружението посочва, че приложение 18 за клиничните пътеки в голяма част се разминава с медицинските стандарти на съответните специалности и отново
ощетени от това се оказват общинските болници. 2/3 от тях са с 1-во ниво, определено като най-ниското на компетентност. Това безспорно гарантира фалита на малките лечебни заведения, защото значителен брой от рутинно изпълняваните години наред дейности просто "изгарят”. Освен това новите правила ограничават правата на част от лекарите с по 15-20 години стаж да практикуват специалностите, които са придобили, което на практика означава, че един пациент може да бъде разкарван часове от болница в болница, а същевременно, ако лекар в малка болница реши да лекува пациент въпреки въпросните правила, той може да бъде обвинен в нарушаване на закона, поясни д-р Димитров. От друга страна пък различните нива на компетентност за различните структури в една и съща болница създава допълнително объркване и хаос, тъй като дейностите са свързани. Сред неоснователните изисквания попада и условието дадена болница да разполага с шестима специалисти, за да й бъде разрешено да лекува болестта ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест). Това е най-разпространеното хронично заболяване, а с това изискване ограничаваме броя на лечебните заведения, в които то може да се лекува, коментира той.
Председателят на сдружението подчерта, че по неясен принцип в клиничните пътеки са поставени диагностични и терапевтични процедури, които са от различна тежест и сложност, а са в една цена. Освен това, съгласно изискванията на НЗОK, в лечебните заведения трябва да има отделения по анестезиология, реанимация и интензивно лечение, за да сключат договори с нея, но на практика касата не им плаща за поддръжката на леглата за интензивно лечение. А МЗ пък субсидира само тези от тях, които имат и спешни отделения с поне шестима щатни лекари, твърди той.
В декларацията са маркирани и някои въпроси от рода на „Как и защо БЛС се съгласи лекари учили 11 год. медицина и вътрешни болести да нямат право да лекуват едни от най-масовите заболявания като белодробните и сърдечните”, „Как лекари учили 10 год. медицина и детски болести да нямат право да лекуват едни от най-масовите заболявания при децата – вирусните инфекции на горните дихателни пътища и др.
В нея се посочва още, че договорният процес с НЗОК е "пропит от лобизъм и прозира", а твърденията, че в здравната система е настъпило спокойствие и ред са "несъстоятелни" и лишени от основание, защото ” зрее остър сблъсък вътре в съсловието, както и между лекари и пациенти”; че не приемат методиката на НЗОК, която засилва териториалните неравенства при достъпа на населението до медицинска помощ и обезсмисля създаваните с години и струващи стотици милиони налични ресурси в здравеопазването и че всичко това в крайна сметка води до ликвидиране на солидарния модел на здравно осигуряване в страната.
Управителите на общинските болници бяха единодушни, че ще сезират собствениците на болниците - общинските съвети, че подписването на договори с НЗОК при такива условия гарантира неминуем фалит на общинските болници. Те отбелязаха, че общинските болници ползват по-малко от 14 % от обществения ресурс за болнична помощ в НЗОК. За сравнение само МБАЛ „Свети Георги”-Пловдив разходва 7%. Редно ли е да се лишават най-уязвимите, заявявайки, че се прави реформа и се гони качество, всъщност когато интересите са съвсем други.
От сдружението заявиха, че правителството трябва да погледне на общинските болници като на "неизменна даденост", а финансистите да проумеят, че "няма по-евтин и достъпен труд" и че няма кой да поеме обществените и социални функции на този тип болнични заведения.
Представителите на общински болници поискаха институциите, от които зависи здравната система, да реагират незабавно и адекватно, да има задълбочен анализ и конструктивно решение на поставените проблеми. В противен случай ни чака разтакаване на пациенти между лечебните заведения и трагични случаи, предупредиха те.
От Сдружението на общинските болници предлагат на НЗОК в новата й методика за определяне на бюджетите на болниците да отпадне думата "задължителен", в случаите в които тази дума е в контекст на "прогнозен бюджет", за база при определянето на бюджетите за тази година да не се приема 2010 г., а 2009 г., защото миналата година бюджетите са били рестриктивни, както и да се включи текст за корекция на бюджетите в зависимост от реалностите.
Д-р Атанас Атанасов, управител на болницата в Нови хан, съобщи, че управителят на здравната каса д-р Нели Нешева e пуснала някакви указания и обявила, че с това се изчистват недоразуменията по отношение на методиката. Някои от противоречията бяха изчистени, някои - не, като се появиха и нови, обясни той. Като пример за абсурдно изискване посочи клинична пътека 178 – за оперативна интервенция при диабетно стъпало, едно от най-често срещаните поражения при диабет, при което спешната намеса е от ключово значение.. За целта се изисква хирургия или ортопедия от второ ниво на компетентност, но за хирургия са необходими шестима лекари, а за ортопедия – четирима. В действителност за операцията е необходим само един лекар и един анестезиолог, обясни още той.
И от НЗОК и от МЗ твърдят, че критериите за сключване на договори са променени и не би трябвало да има сериозни проблеми за общинските лечебни заведения.

------
Неотдавна от сдружението на общинските болници предупредиха, че новите изисквания, които НЗОК определи за подписване на договор за клинични пътеки между нея и лечебните заведения, са неоснователно завишени.
--------
Диагнози, при които трябва да се пътува до по-голяма болница са:
Възпаление на горните дихателни пътища
Възпален апендикс
• Херния
• Диария
• Вирусни инфекции
• Гинекологични операции
• Пневмония
• Комоцио
• Аборти по медицински причини

Няма коментари:

Публикуване на коментар