Translate

вторник, 1 февруари 2011 г.

Торти за пушачите, гилотина за децата

"Като няма хляб, яжте пасти", казала една лелка преди два века във Франция. После й отрязали главата на гилотината.
"Хлябът поскъпва, да се почерпим с торта", казах аз на рождения си ден миналата седмица. Оказа се, че и на мен са ми отрязали нещо - правото да влизам в любимата сладкарница на пъпа на София. Там се пуши, следователно достъпът на лица под 18 г. е забранен. Това е положението - торти за пушачите, гилотина за децата. Осъдиха ни да подсмърчаме като гаврошовци пред витрините с лакомства, защото димящите клиенти са им скъпи. По-скъпи от нас.
Като няма пасти, ще ядем хляб. Така и ресторантьорите, и хлебарите, и държавата ще си спасят главите. Очевидно не живеем по времето на Мария-Антоанета. А коя година сме всъщност? Някъде през 40-те на миналия век? Когато дете види забрана да влезе в сладкарница посред бял ден, няма как да не подскочи като убодено от жълта звезда на яката.
Ето, това е дискриминация. Признателен съм на пушачите, депутатите и ресторантьорите - благодарение на тях разбрах смисъла на тази дълга дума още преди да мога да я произнасям. Трудно бих я научил, ако слушам хленченето на ромите, при положение че един куп европейски организации им бранят правата, а родните институции им опрощават задълженията и им дават помощи. Трудно бих разбрал що е то дискриминация и от хомосексуалистите, след като никой не им пречи да се обичат, да работят, да превземат сцената и ефира. Не разбирам тази дума и когато някой зает с народополезни дела общественик започне да се терзае за равнопоставеността на половете у нас, сякаш българките са последна дупка на кавала.
Но когато ми забраняват да ям торта, защото на чичкото в сладкарницата му се пуши, тогава няма как да не разбера какво е дискриминация. У нас тя се предава от заведение на заведение. Развихрила се е като епидемия от хепатит или свински грип. Дали има шанс скоро да разбера с какво точно се занимава Комисията за защита от дискриминация?
Добре дошли на всички европейски пушачи, за които България ще бъде цигарен рай поне още 3 години! Благодарение на тях туризмът ни ще цъфне. Може ли през това време мен да ме пратят на почивка в Гърция или Испания?
Момчил Стоянов, дете
В-к "Стандарт"

Няма коментари:

Публикуване на коментар