Translate

вторник, 25 януари 2011 г.

Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване е срещу идеята да бъдат превърнати в застрахователни дружества

Според представители на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО) отказът на държавата да защити моделът на здравно осигуряване пред Европа ги принуждава да се превърнат в застрахователи. Те прогнозират, че част от лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване ще се влеят в общозастрахователни компании, други ще се прелицензират като такива, а трети ще прекратят дейността си, защото няма да могат да отговорят на новите европейски изисквания.
Мотивите им срещу прелицензирането, съгласно Законопроектът за промени в Закона за здравно осигуряване са, че така ще се заздрави монополът на НЗОК, като застрахователи няма да покриват реалните нужди на хората от здравни услуги, че това е движение, но в обратна посока и опит този над 1.5 млрд. лв. от резерва на здравната каса повече да не бъдат предмет на дискусия.
Алтернатива има и тя се нарича „реформа”, бяха единодушни представителите на асоциацията.
От асоциацията подчертаха, че най-реалистичния модел, който бе пропилян бе този с увеличаване на здравните вноски и с който моделът да се развива към една демополизация на НЗОК.
От АЛДДЗО алармираха, че се притесняват не от повишаване на финансовите изисквания към тях и от вдигането на уставния капитал, а че пациентите ще изгубят услугата, която предлагат и от която в момента се ползват 214 хил. души, по данни на Комисията за финансов надзор. Претенциите им са не срещу увеличаването на уставния капитал и изобщо на изискванията, но те да бъдат срещу развитие, а не връщане назад, в посока на антиселекция на риска и при тях ще идват само такива, на които напр. ще им предстои операция.
Председателят на АЛДДЗО д-р Мими Виткова подчерта, че 10 години пазарът на доброволното здравно осигуряване чака своето нормативно решение. Но ако промените бъдат сведени единствено до пререгистрация и увеличаване на уставния капитал, без нормативно регламентиране на пазарните параметри, сериозните участници в този бизнес ще бъдат принудени да се оттеглят, ще се увеличи драстично размера на кешовите пациентски плащания и ще се задълбочи несолидарността в системата на здравно осигуряване. Тези промени, без да се направят реформи в здравноосигурителния модел, няма да доведат до нищо добро, прогнозира тя.
Д-р Виткова заяви, че въведеният с наредба на МЗ „избор на екип” и определянето на максимални цени за него няма да доведе до подобряване в качеството на болничната помощ, а практически узаконява изнудването и рекета в здравеопазването. В противен случай, ако не се избере екип, има аргументиран отказ от лечение. Цената на избора на лекар не може да бъде процент от цената на клинична пътека, която отразява преди всичко цени на медикаменти и консумативи. По този начин се фаворизират излишно определени медицински специалисти и се подценяват други. Изборът на екип трябва да бъде само вътрешен елемент за оценка за отделните лекари, поясни тя.
По думите и друг проблем е липсата на всякакво нормативно определение на често използваното понятие „скъпоструващ медикамент или консуматив", в резултат на което всяка болница прави собствено тълкуване на съдържанието на този запис в рамковия договор. В същото време обаче консумативите се заплащат от пациента, но не на пазарна цена, а в зависимост от размера на комисионната, която всеки лекар е договорил благодарение на монополното положение на повечето фирми в областта на здравеопазването. Тези консумативи в нито една друга страна не се продават на пациента, а са част от лечебния процес, който се определя само от лекаря. У нас обаче фирмата определя цената и един и същ консуматив(медицинско изделие) за различен пациент, от различен лекар изписан има разлика в цената в пъти. Фирмите трябва да декларират цените си, за да ги няма тези разлики, трябва консумативите да са разписани като номенклатура, посочи д-р Виткова.
Тя подчерта, че организацията в обслужването на лечебните заведения е катастрофална. След 17 ч. в провинцията не може да се намери лекар, в София ги има само на 3-4 места и с основание спешната помощ отказва. Причината е в”разваления телефон”, в развалената връзка между пациенти и ОПЛ.
Последният случай със смъртта на 4-ри годишното момиченце подчерта, че се дължи на безпорядъка, безхаберието и на търговския уклон в мисленето на повечето от лекарите.
Според нея, в НЗОК няма назначен нито един актюер, няма статистика в областта на здравеопазването, а тази за болничната помощ е тежко манипулирана и деформирана, няма точен критерий за остойностяването на клиничните пътеки, а се прави „с поглед в тавана",и НЗОК е във фактически публично необявен фалит , което е видно от факта, че тя не се разплаща навреме и в пълна степен с болничните заведения за извършените услуги по клиничните пътеки, а и с всички останали медицински изпълнители.
Председателят на асоциацията обясни разликата между застрахователни и осигурителни дружества и философията на застрахователните, която изповядва а обезщетение, след като вече е настъпило застрахователно събитие - злополука или заболяване т. е. под застрахователен риск се разбира настъпила щета, за която може да се получи компенсация, докато дружествата за доброволно здравно осигуряване работят в направление реално покриване на разходи на всички извършени лечебни дейности, от които се нуждае пациентът.
-Когато човек го заболи глава и отиде на лекар, има ли настъпило застрахователно събитие? Според каноните на застраховането няма, но според осигуряването субективното усещане за болест трябва да се покрие. Застрахователите не се занимават с контрол върху дейността на лечебните заведения - нещо, което ние правим в интерес на осигурените лица, коментира д-р Виткова.
Тя изрази опасение, че общозастрахователните компании нямат капацитетът и компетенциите да работят с проблемите на пациентите и да пресмятат риска за заболяванията. Просто няма да извършват здравни услуги, поради незнание, незаинтересованост, нерентабилност и липса на възвращаемост. И така де факто ще се ликвидират медицинските услугите сега предлагани от тях. Не може да се изчисли застрахователен риск за нещо, на което не се знае цената, поясни председателят на асоциацията.
По думите и НЗОК контролира само финансовите потоци и доброволните здравни фондове са единствените, които упражняват контрол върху качеството на медицинските услуги в лечебните заведения ежедневно, но те ще престанат да го правят, ако станат застрахователни дружества. Няма застрахователна компания, която да поддържа 24-часов кол-център, на който да отговарят лекари или да говори дори само за проблемите на здравеопазването.
Как ще продължат да работят те в една здравна система, в която липсва всякакъв порядък и изпълнението на всеки осигурителен (застрахователен) договор се нарушава от изпълнителите на медицинска помощ, поради ежедневните „предпоследни” решения на НЗОК и на държавната администрация, риторично попита д-р Виткова.
Ето защо от АЛДДЗО настояват да запазят единствения си предмет на дейност – здравното осигуряване.
Д-р Виткова коментира и идеята за доплащането в здравната система, като посочи, че и в момента хората доплащат достатъчно много. Тя припомни, че България е с най-високите кешови плащания в Европейския съюз в сферата на здравеопазването. По думите й 40% са кешовите плащания у нас, или над 1 милиард лева годишно, се въртят под масата в здравеопазването всяка година, докато в Европа този процент се движи около 20%.
Тя съобщи, че много европейски държави са договорили отлагателен период за това изискване, докато променят законодателството си, така че да не пострада здравно-осигурителният модел. „България обаче не е положила усилия и не е договорила отлагателен период, като е избрала най-лесния начин – ликвидирането на дружествата за доброволно здравно осигуряване“, коментира тя.
Константин Велев, председател на УС на “Дженерали Закрила Здравно Осигуряване“ АД поясни, че натискът от Европа се дължи на това, че България е “затворила здравната реформа за частните фондове“. По думите му, че ако частните фондове са били част от системата на задължителното здравно осигуряване то те биха били третирани по специален начин.
Франция преживя съдебен процес, но защити своята система и не позволява на чужди компании да извършват здравно осигуряване, посочи д-р Виткова.
Германия, в която има над 200 осигурителни компании си извоюва четири години отлагателен период, който още не е приключил. Холандия също бе вкарана в наказателна процедура, защото здравноосигурителните компании там нямат никакъв надзор. У нас здравноосигурителните дружества се контролират от Комисията за финансов надзор, която контролира и застрахователите. Единствената система в света, при която финансовите институции са 100% застрахователи, е американската, която е и най-скъпата във всички останали има специфични модели, посочи Виткова.
В становището на АЛДДЗО, относно законопроекта се подчертава, че готвените промени ще нанесат щети не само на пациентите, но и на здравната система като цяло.
В него се посочва, че чрез предлаганите промени в закона за здравното осигуряване България ще отговори на изискванията на европейската комисия за приложение на директивите относно неживотозастраховането върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване и те ще бъдат пререгистрирани като общозастрахователни компании.
Двойните стандарти на Европа в случая налагат въпросът защо същите директиви не се изисква да бъдат приложени и по отношение на доброволното пенсионно осигуряване във всички европейски страни и то да се осъществява от застрахователни компании, а не от самостоятелни пенсионно-осигурителни дружества.
Поради това мерките за финансовата стабилност на дружествата, които от асоциацията винаги сме подкрепяли, трябва да се съпровождат и с мерки за промени в системата на здравното осигуряване, целящи увеличаване на публичните разходи за здравеопазване, ограничаване на директните кешови плащания за здравни услуги и стимулиране развитието на доброволното здравно осигуряване. Само с такава политика България ще може да наложи европейските практики за финансиране на здравеопазването. С предлагания законопроект отново на парче се удовлетворяват изискванията на ЕК, но българската политика за развитие на системата за здравно осигуряване и здравеопазване се отнася за пореден път към неизвестното бъдеще.
Задължителното и доброволното здравно осигуряване са две взаимно свързани и допълващи се системи. Последното трябва да се разглежда не само като част от небанковата финансова система, но най-вече като важен елемент от цялостната социална политика на страната, е записано още в становището на асоциацията.
От АЛДДЗО очакват МЗ да излезе с ясна позиция за бъдещето на сектора, очакват действия, за да не остане декларираната от него „протегната ръка” - знак за сбогуване с доброволното здравно осигуряване, резултат, който е заложен в прелицензирането им в застрахователни компании.
От асоциацията съобщиха, че въпреки кризата и липсата на адекватни реформи в здравеопазването, частните здравноосигурителни дружества бележат ръст и през 2011 г. очакванията са също за растеж в сектора.
В заключение споделиха, че в последните години всички управляващи завършват мандата си с отказ от реформи, а българското здравеопазване се превръща в поле за всякакви експерименти.
-Ние не сме атрактивни, защото задаваме много въпроси. Но смятаме, че това не е бъдещия здравноосигурителен модела на здравеопазването в страната. изпускаме моментът да търсим едно бъдещо демонополизиране на НЗОК. Не може 2-та % увеличение на здравноосигурителните вноски автоматично да бъдат прехвърляни за покриване разходите за хемодиализа и онкозаболявания. Не може с парите на здравноосигурените да се плащат разходите за неосигурените и нетрудоспособните. Тази еквилибристика, с която се покриват разходите на републиканския бюджет, едва ли има друг аналог в Европа, със здравноосигурителните вноски да се крепи фискът е чиста национализация, подчертаха от асоциацията.
Липсва всякаква визия как да се развива здравеопазването у нас, няма анализи, мониторинг, които щяха да покажат, че парите са много повече, а услугите много по-малко, и проблемът се крие в политическите партии, които не експертен капацитет и от лекари, но не само от тях и, че здравния министър трябва да преработи основният пакет медицински услуги, заплащани от НЗОК и да се направи основното му остойностяване, за да влязат и други играчи на здравния пазар.
Въпросът е какви правила ще разпише държавата, защото съмненията ни са, че застрахователните компании няма да развиват този продукт, който ние предлагаме, и нашия основен протест е, че тя не ги пише, а си заравя главата в пясъка. Защото медицинска застраховка има и сега, но никой не я търси, подчертаха още от АЛДДЗО.

-------

-С промените в Закона за здравното осигуряване дружествата за доброволно здравно осигуряване ще могат да оперират и на европейския пазар, съобщиха от МЗ. Промените имат за цел да премахнат неясната разлика между здравна осигуровка и застраховка, която у нас сега съществува нормативно, но не и фактически. Така ще се повиши финансовата им стабилност и ще се увеличат сигурността и възможностите на избор за пациентите, съобщиха още от МЗ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар