сряда, 8 декември 2010 г.

Проблемите на здравеопазването ни са в управлението

Възприетият преди 10 години модел на здравеопазване продължава да дава дефекти. Четвърто правителство ежечасно губи кредит на доверие само защото следва този модел. Всички управляващи през периода сляпо се придържаха към него и, неспособни да се справят с проблемите, измъчваха и себе си, и цялата нация. Тя не прости на никого, но пътуването към лошата безкрайност не спира. Бързата оставка на г-жа Анна-Мария Борисова създаде благоприятна ситуация за преосмисляне на здравната политика, но и тя бе пропиляна с лека ръка.
Най-често дискутирана тема продължават да бъдат парите и винаги се измества встрани далеч по-важният проблем за управлението. А то се нуждае от сериозни промени: ограничаване на монопола на държавата и активизиране на останалите центрове на управление, оптимизиране на разходите, разширяване ролята на пациентските организации, ешелонизиране действията на политици, мениджъри и лекари съобразно техните компетенции и др.
Структурно управлението на здравеопазването включва няколко взаимно допълващи се центъра. Център с първостепенно значение е президентът. Сега държавният глава стои в сянка и се активира с второстепенни акции около предизборните кампании. Неговите конституционно ограничени пълномощия създават нагласи на сдържане: на г-н Първанов от по-сериозни инициативи, а на обществото - от това да ги поиска. Това обаче са привидности. Има дава фактора, които налагат активното участие на президента в държавното управление. От една страна, е обстоятелството, че той е обединител на нацията. От друга страна, това е обичайната липса на консенсус в политическите отношения. В тази перспектива една незабележима с просто око, но съществена, функция на президента е разработването на
национална здравна стратегия
като част от системата за национална сигурност. Има много варианти как да стане това. Например организирането на национална кръгла маса за сондиране на мнения, обявяването на конкурс и оценката на най-добрите проекти от Икономическия и социален съвет е добър начин за освобождаване на стратегческото мислене от партийни пристрастия. Истина е, че всички политически сили, които през последното десетилетие се упражняваха върху здравеопазването, в крайна сметка се провалиха. Ако инициаторите на гражданското движение АБВ искат да го превърнат в субект на политическия живот, най-добре биха го постигнали чрез захранване на управлението с качествени проекти в различните сфери.
Всички предложени досега здравни стратегии страдат от общи недостатъци:
* Ограничено партийни, те се обявяваха за национални.
* Нито една стратегия не бе осигурена с механизъм за управление и реализация.
* Правени са при слабо познаване на тенденциите и реалните здравни потребности.
* Носят ограничеността на тясно медицинския светоглед, ориентиран по-скоро към болестите, отколкото към здравето.
* Всички се обявяваха за реформаторски, а всъщност се оказаха прокризисни.
* Отразяват процеси, които протичат и без да има стратегия.
Друг център на управление е Народното събрание, където стратегията следва да се превърне в закон. Този център ще внася своята лепта със законодателни инициативи относно пътищата за реализация на стратегическия замисъл. Именно там е и мястото за разгръщане на конкуренция между политическите сили.
Третият център е изпълнителната власт, като здравният министър поеме функцията на мениджър на стратегията. По този начин всички бъдещи правителства ще бъдат длъжни да провеждат единна здравна политика.
Четвърти център на управление е НЗОК. Тя трябва поетапно да поеме цялостното публично финансиране на здравните услуги. Министерството ще се освободи от тази функция и ще се съсредоточи върху материалната база, законодателната инициатива, контрола и разработването на програми по стратегическите цели.
Монополът на НЗОК не трябва да плаши
Проблемите на касата не идват от нейния монопол, а от лошо управление и липса на адекватна визия за механизма на финансиране. Здравно осигуряване като нашето има и в други страни и там монополът не пречи. Не е проблем да запазим и частното осигуряване. Разликата между двата типа е в това, че НЗОК е социална институция, докато частните фондове работят на печалба.
За да стане НЗОК ефективен център, е нужно, първо, да се деполитизира и да стане национална в истинския смисъл. Да отпаднат квотите и органите за управление да станат изборни. Всеки осигурен следва да има право на глас, което при желание да може да упражни чрез пациентските организации. Това ще повиши авторитета на последните и ще ги превърне в пети (обществен) център на управление. Изборността ще направи касата независима и ще отпадне възможността за политическа намеса в нейната работа.
На второ място, следва да се промени дънъчната система, като от нея се правят отчисления за финансиране на услугите, които сега се заплащат от държавата, но ще преминат към касата. Изпълнителната власт ще се освободи от тягостната необходимост да превежда средства към НЗОК и от изкушението да ги използва не по предназначение. Управлението на паричните потоци ще стане по-ефективно. Здравната вноска ще нарасне, като обедини двата компонента -  осигуровките и данъчните отчисления. Така всеки ще знае колко реално плаща за общественото здравеопазване.
На трето място, за да стане по-гъвкава и да покрива динамично променящите се нужди, касата трябва да може да разкрива доброволни фондове. Ресурсът в това направление е огромен. По данни на ООН у нас близо 43% (около 1,8 млрд. лв.) от общите разходи всъщност представляват
лични разходи на гражданите за лекарства
стоматологична помощ и много др. Най-малко 250-300 млн. лв. ще останат в джобовете ни, ако решим да се осигуряваме в съответните доброволни фондове и в замяна получаваме безплатни лекарства и услуги.
Две предимства предлага доброволният фонд - солидарност между осигуряващите се на основата на медицинската целесъобразност и възможност за по-рационално управление на техните пари. Касата ще се ръководи не от политически съображения, а от здравните потребности и от цената на услугите. Това е по-скоро либерално, отколкото социално решение, но ако не го вземем, занапред ни очаква това, което вече ни е познато. Друго предимство на НЗОК е възможността да управлява здравните потребности чрез агресивна профилактика и промоция на здравето. Нито един частен фонд не би могъл да се справи с тази задача в мащабите на цялата страна.
Основна стратегическа цел на тази управленска система трябва да стане здравно осигуряване, постигнато чрез оптимизация на четирите основни типа дейност: лечебно-профилактична; епидемиологична; собствено профилактична с промоция на здравето; организация и управление на отрасъла. Към настоящия момент сравнително обособени са само втората и четвъртата. Третата съществува като придатък на първата, което обяснява нейната ниска ефективност. В цялата човешка история досега винаги по-голям е бил относителният обем на първия тип, но в бъдеще той ще се съкращава за сметка на нарастване обема на останалите три. Те се нуждаят от по-малко разходи, но с по-високата си ефективност ще превърнат здравеопазването от консуматор в генератор на средства и здравен комфорт. Въпросът е дали сме достатъчно разумни и зрели да обърнем развитието от едната тенденция към другата, при положение че разходите за здраве растат в световен мащаб и все още предимно по посока на болестите.
Велко ВЕЛКОВ*
В-к "Дума"


* Авторът е доктор по социология на здравеопазването

Няма коментари:

Публикуване на коментар