четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Хроничната обструктивна белодробна болест е на шесто място по смъртност в света и на четвърто в ЕС

Човекът е невежа,
защото не разбира,
колко кратко се живее
и колко дълго се умира
Н. Йорданов

Тенденцията е през 2020 г. да заеме трето място, по смъртност, след инфарктите и инсултите и рака на млечната жлеза и петата по значимост след исхемична болест на сърцето, депресивните състояния, транспортните катастрофи и мозъчно-съдовите болести, ако не се вземат спешни мерки за ограничаване на рисковите фактори, своевременно диагностициране и адекватно лечение.
Тютюнопушенето е основният рисков фактор за хроничните заболявания на белия дроб, най-тежки от които са ХОББ, астмата и ракът.
Над половин милион са страдащите у нас от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Предполага се, че реалният им брой е значително по-висок, съобщи председателят на Българското дружество по белодробни болести доц. Коста Костов във връзка със Световния ден за борба с ХОББ – 17 ноември, който тази година е под наслов: "2010 - година на белия дроб: Измери здравето на белия си дроб, попитай своя лекар за лесния тест за дишането, наречен спирометрия".
ХОББ е социално значимо, предотвратимо, лечимо, но не и дефинитивно излечимо заболяване, което в голяма част се диагностицира много късно, едва при появата на силен задух подчерта той
Заболяването е често подценявано както от лекари така и от пациенти. При него белите дробове прогресивно снижават функцията си. Основните симптоми на ХОББ са хронична кашлица (и по конкретно – кашлица с отделяне на храчки за три или повече месеца годишно, в продължение на поне две последователни години), задух (затруднено дишане), който се усилва при физическо натоварване, чести белодробни инфекции.
Всяка година повече от 230 хил. души годишно се хоспитализират заради болести на белите дробове. Над 14 000 души заболяват от злокачествени образувания на дихателните органи, а 3600 души умират от дихателни нарушения, рак на белия дроб и сърдечносъдова болести.
Броят на българите, боледуващи от ХОББ е нараснал с 4186 души от 2004 до 2008 г. Новозаболелите за тези 4 години са се увеличили с 1 797, като за 2004 г. техният брой е бил 14 346, а за 2008 – 16 143.
Ако тенденцията на увеличаване броя на болните с ХОББ се запази, то до 2050 година те ще надхвърлят 600 000 души.
В световен мащаб от болестта са засегнати 200 милиона души, като само 25 % от болните са диагностицирани. Между 200 000 и 300 000 души в Европа умират ежегодно от ХОББ, повече отколкото ракът на гърдата и ракът на белия дроб взети заедно. В света на всеки 30 секунди умира по един човек от болести, свързани с тютюнопушенето, а на всеки 48 секунди умира един болен от ХОББ, съобщи д-р Маша Гаврилова, началник отдел „Опазване на общественото здраве" към МЗ.
Тази година 18 ноември - световният ден за борба с тютюнопушенето, ще бъде под мотото „Ден без тютюн за благотворителен бум".
45 % от непушачите също се разболяват от ХОББ най-вече заради биогоривата за отопление и готвене, вредните емисии във въздуха, замърсената природа или наследствени фактори, призна тя.
Ако пушач обаче откаже цигарите на 40 -45 години, ще увеличи животът си с 9 години живот, а дори да го направи на 50, ще си подари още 6 години, обясни доц. Костов.
Неправилно поставената диагноза, липсата на такава или подценяването на симптомите водят до задълбочаване на болестта и до инвалидизация, както и до преждевременна смърт. Последният четвърти клиничен стадий на болестта се характеризира с тежко нарушение на притока на въздух в белия дроб и този процес е необратим отбеляза доц. Костов.
При различни съвместни кампании, на пулмолози и пациентски организации, от началото годината до сега е установено, че 11% от направилите си спирометрично изследване, имат отклонения в дишането - нарушена белодробна функция. Фактът е много показателен и следва да заостри вниманието на лекарите и цялото общество към значимостта на проблема.Това означава, че всеки десети е носител на болестта, подчерта той.
- Най-тревожното е, че успяхме да приемем един осакатен закон срещу тютюнопушенето, който поставя нас и особено децата ни в огромен риск. Отложената забрана за пушене на обществени места ще донесе печални последици за нашите деца, защото дори да не пушат, младите хора растат сред цигарен дим. Само след 8-10 год. ще „жънем” ужасният урожай от тютюнопушенето.
4-5 часа престой в задимено помещение нанася същите вреди на белия дроб като изпушването на цигара. Тютюневият дим съдържа над 4800 отровни химични вещества, от които над 60 са канцерогенни, предупреждават лекарите.
В САЩ-Ню Йорк пушачите са 16%. Тенденцията е те да станат 12%.
У нас пушачите са 50% от населението. България е на трето място по тютюнопушене в Европа.
Диана Хаджиангелова, председател на асоциацията на българите боледуващи от астма (АББА),
подчерта, че през изминалите години достъпът на пациентите до ефективна терапия на заболяването беше многократно подлаган на ограничения, които от 2009 година насам са премахнати. Само за по-малко от година резултатите са видими – стабилизиране на разходите за доболничното лечение и намаляването им в болничното лечение, което е демонстративен успех на реформата в сектора. Тя бе категорична, че ще настояват  да влезе тоталната забрана за тютюнопушенето и подчерта, че ще разчитат изключително много на подкрепата на НС. 
В тази връзка и д-р Лъчезар Иванов, депутат от ГЕРБ и член на парламентарната здравна комисия отбеляза, че ХОББ може да бъде преодоляно само със задружните усилия на институции, лекари, пациентски организации, медии и с подкрепата на цялото българско общество. Той изтъкна, че членовете на комисията по здравеопазване към Парламента са отворени към предложения за законодателни промени, които да рефлектират върху заболеваемостта от ХОББ.
-----

До 25-годишна възраст се развива белият дроб. Това означава, че  колкото по-рано детето започне да пуши, толкова шансът белият му дроб да остане недоразвит и да се увреди тежко, е реален. Ако пък децата имат предиспозиция към белодробна болест или астма рискът е по-голям.
Статистиката показва, че 17% от момичетата и 12% от момчетата във възрастта 12-17 години са пушачи, което увеличава рискът от всички белодробни болести, защото в тази възраст белият им дроб спира да се развива. А комбинацията рано пропушване и живот сред замърсен въздух, многократно увеличава рисковете .

Няма коментари:

Публикуване на коментар