Политологът Румяна Коларова пред В-к "Капитал"
Как скандалите около министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов ще се отразят на ГЕРБ?
Колкото повече дни минават, толкова повече се убеждавам, че това е много добре организирана и високо ефективна атака. Хората в България като че ли нямат сетиво да усетят като реалност финансовите измерения на крупните злоупотреби – комисиона от 500 милиона евро или хонорар от 2 милиона. Но редовите партийни симпатизанти, които са фундамента на ГЕРБ, изведнъж се стъписват, когато прочетат, че Цветанов си е купил апартамент за 150 000 лева просто от заплатата на висш политик. Реакция, при която се сравняват две осезаеми величини – например "неговото" и "моето" жилище, възниква много спонтанно и е доста трайна.
Не бих могла напълно да предвидя доколко здравият разум на избирателите на ГЕРБ ще им подскаже, че става дума все пак за една много ловка манипулация (но и за грешки в първоначалната реакция на вицепремиера, в която безспорно има и премълчани истини). Мога само да направя аналогия - скандалът около Цветан Цветанов по замисъл, по формат, по изпълнение е изключително близък, дори идентичен със скандала около Румяна Желева. Това са скандали близнаци.
Скандали срещу хора, които в политическата си кариера се отбелязали главоломно издигане и се стремят да работят с максимална мобилизация и енергия. За разлика от Желева Цветанов има достатъчно време да се окопити, добре познава своите опоненти, разполага с информация, с административна и парламентарна подкрепа, за да противодейства и парира. Пък и предстоят достатъчно важни събития, които ще "похлупят" скандала "Цветанов". Такъв ефект има дори скандалът около имотите на Андрей Иванов.Защо беше избран Цветан Цветанов - политикът с най-висок рейтинг?
Изборът му е симптоматичен за процеси, които настъпват. Едва ли скандалът е предизвикан единствено и само от усилията на Алексей Петров да се превърне в политик, да си откъсне опашката. Цветанов се ангажира да разкрие корупционни кръгове, които бяха не само "обръчи от фирми", но и данъчни злоупотреби на бизнесмени, изковали "рицарските доспехи" не само на Ахмед Доган, но и на президента Георги Първанов.
Времето за тази атака е и стратегически избрано - информацията за апартамента на Цветанов е отпреди две години. За мен по-интересния въпрос не е "защо той", а "защо сега". И отговорът, който сам се натрапва, е, че сега настъпва моментът за зачеване и показване в публичното пространство на новите, алтернативните политически проекти. Защото отсега до Йордановден е периодът, когато трябва да бъдат пуснати на вода всички нови политически проекти в България. Освен проекта на президента Първанов очаквам да се появят и още няколко продукта на политическото инженерство.
Не очаквате скандалът да реанимира РЗС?
Яне Янев отдавна се наложи като "вечната Амбър" на политическите скандали, или дежурното "лошо момче" на българската политика. За съжаление политическото инженерство в България следва формата на риалити шоу - пробваш няколко различни варианта и гледаш кого ще купи публиката. И като в началото на всеки риалити формат режисьорите помагат на най-печелившия продукт, но остава свободата на зрителите да избират.
Какво по-алтернативно от ГЕРБ, РЗС и Георги Първанов?
Алтернативата на ГЕРБ като партия носител може да бъде само БСП. И неизбежно социалистите ще са гръбнакът или патерицата на опитите за създаване на алтернативи на ГЕРБ. В предстоящите няколко месеца големият въпрос ще е за личностите, за новите лица. Бойко Борисов се появи като ново лице, но "партията носител" беше НДСВ. И макар днес да изглежда достоверна тезата, че през януари 2002 г. той е постигнал рейтинга си благодарение само на лични качества, има вестници и експерти, които могат да докажат, че това е заблуда. И сега става дума да се даде човешко лице на политически структури, които имат потенциал.
Освен това всеки политически проект има нужда от спонсори. В момента наблюдаваме боричкане и на спонсори. Надявам се през последните два месеца правителството да е научило баналната истина, че когато се прави реформа, няма как всички да бъдат доволни, но ако твърде дълго преговаряш с профсъюзи, лекари и свързаните с тях бизнес интереси, най-вероятно е да направиш всички недоволни. Ако продължат с подобни лупинги около бюджетните решения, това може да им спечелят вместо приятели заклети врагове.
От бизнес средите ли?
Разбира се, и от бизнес средите. Вече една година поведението на премиера Борисов може да се опише като поведение на арбитър. Не може човекът, който има най-голямата власт в една демократична държава, да се прави на арбитър. Така той настройва всички срещу себе си.
Европейската практика е богата със случаи, в които един демократично избран лидер става авторитарен. Но има и един добре известен случай, когато лидер използва своята произволна власт, за да реформира неадекватната политическа система. Това е историята на генерал Де Гол и радикалната реформа на политическия модел (смяната на Четвъртата с Петата френска република).
В България също има нужда от радикална реформа на политическата система. Тя е сбъркана не в баланса между изпълнителна и законодателна власт, а защото организираната престъпност и корупцията са силно интегрирани във всички действащи български институции. Може оптимистично да предположим, че Борисов ще използва силната власт, която има по този начин. Но все още не виждам да е направил дори и една реформа.
Има ли още толеранс към Бойко Борисов?
Не знам, защото той в момента нищо не прави с тази власт. Получава се, че я използва там, където е абсолютно неуместно, например при диалог с представители на групови интереси. Това е все едно да караш автомобила си за една и съща повреда при няколко различни монтьори. Всеки шофьор знае, че това не е правилно. В момента Бойко Борисов прави това с бюджета, с реформите в ключовите сектори. Представете си – имате повреда в колата си. Отивате при един монтьор, той прави нещо. След това отивате при друг - и той нещо пипа... Не е ясно кой колко е порядъчен или колко е специалист, дали не те лъже, взима ти парите и бърка нещо не където трябва. Такова нещо не се прави! Ако не разбира нищо от здравна реформа, от образование, има лицензиран сервиз - това са управленските модели на европейските му партньори в ЕС, МВФ или друго. Там, където все пак се знае, че минават много коли и ако има грешка, ще е лична, а не на системата. Ако аз така постъпвах със собствената си кола, сигурно щеше да ме остави на петия километър.
Рано ли е да се говори за алтернатива?
Абсолютно е рано. Когато обаче мислим за организирана престъпност и корупция, единствено с толкова силна власт, колкото има Борисов на разположение в момента, можеш да се справиш в България. Но да действаш силово, когато става дума за бюджет или реформа на образование и здравеопазване, това е нелепо. Борисов иска да направи от всички свои приятели, но рискът да направиш всички врагове е доста голям. Никой не знае кой е автентичният говорител на профсъюзите, на лекарите, на полицаите, а всички те са пуснати в кухнята на реформата.
Ще бъде ли грешка отстраняването на Цветанов?
Премиерът има много сценарии за оцеляване, но всеки един от тях има цена. Въпросът е като какъв иска да оцелее Борисов - дали заедно с партията, дали като премиер или като президент? Не случайно политиката се сравнява с игра на шах. Въпросът е каква победа търсиш и какво искаш да жертваш, колко дълго оставаш на дъската. Но пък да си жертваш царицата там, където можеш да жертваш пешка или офицер, това е безумие. Покрай скандалите с Цветан Цветанов най-накрая можем да се убедим, че появата на партия с "нов морал" в старите условия - корупцията и организираната престъпност на тройната коалиция, е илюзорна надежда. Защото човекът, който е организирал ГЕРБ по места, е трябвало да се среща с хора с доста съмнителен опит и интереси, да оперира с финансови ресурси по нееднозначен начин.
Имат ли основание хората в БСП, които казват "следващите сме ние, въпросът е кога"?
Не, не е сигурно, защото и СДС казваха това след първата година на управлението на НДСВ. Вярно е, че БСП два пъти получи шанс да се върне във властта, след като е предизвикала политическа и икономическа катастрофа. Но ние, българите, имаме приказка – два пъти стомна за вода, третият път…
Възможно ли е т.нар. президентски проект да реанимира БСП и да даде повече сили на лявото като алтернатива?
Ами, не може дотолкова, доколкото ГЕРБ е нова партия, а в проекта на Първанов виждаме засега само "стари муцуни" или изхабени политици и аз мисля, че за тях най-точният термин не е реанимиране, а рециклиране. Засега фундаментът на проекта "Първанов" не е нищо друго освен спойка от рециклирани или стари политици, опит за рециклиране и на партии. Тепърва ще видим дали до 11 ноември Първанов няма някак си да промени този свой подход. Но поне засега това, което излезе в медиите, дава основание на премиера Борисов го обозначи с "ю – я" – края на азбуката, защото действително това са хора, които са на залеза на своята политическа кариера.
Дали Георги Първанов има бъдеще в политиката и след втория си мандат?
Зависи кои ще застанат около него и зад него. Ако това е партията БСП, тогава има. Но ако тръгне с "граждани и интелектуалци", тогава губи. Защото гражданите интелектуалци, които са около него, имат една основна слабост – те всички са получили някакъв вид висши държавни отличия или постове. В очите на президента това е особено достойнство, но всъщност това е един своеобразен клиентелизъм, значи може да се каже, че те всичките са му клиенти. Очевидно "движението" има бъдеще само ако си партнира с БСП, при това от първия момент, при това без да поражда конфликти и противоречия вътре в партията.
Профил
Румяна Коларова е доктор по политология. Завършила е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специализацията й е "Социология". Специализирала е политически науки във Великобритания и САЩ. Преподава "Сравнителен анализ в политологията", "Политическият процес в ЕС", "Човешко развитие и демокрация" и др. Родена е през 1956 г. в София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар