неделя, 21 ноември 2010 г.

Българското сдружение по ваксинопрофилактика апелира - Нито едно дете не бива да умре от ваксинопредотвратимо заболяване



За това апелираха експерти в областта на детското здраве и профилактика, микробиологията, вирусологията, инфекциозните болести и акушерство и гинекологията.
Доц. Евгений Генев, председател на Българската педиатрична асоциация акцентира, че в момента у нас съществува реална епидемиологична ситуация от морбили, която не трябва да се подценява.
През последните години в България възникна антиваксинално течение, най-вече сред млади и интелигентни хора, което оспорва ползата от поставянето на ваксини и се обявяват биологично и екологично чист начин на живот. Нараства броят на тези родители, които отказват да ваксинират децата. Много хора се обявяват против ваксините и са твърдо убедени, че изобщо не трябва да се правят имунизации, тъй като смятат, че ваксините не са безопасни и могат да предизвикат редица други заболявания.
Според проф. Тодор Кантарджиев, нац. консултант по имунология от НЦЗПБ, независимо, че ваксинопрофилактиката е едно от най-големите постижения на медицината, а полезното действие на ваксините е сравнимо с благотворното влияние на чистата питейна вода, митовете относно ваксините дори се увеличават.
Един от най-разпространяваните е, че ваксините не са необходими, защото ваксинопредотвратимите болести са редки и маловажни. На този мит той противопостави фактът, че ние можем да забравим болестите, но те никога няма да ни забравят! Като потвърждение на твърдението си даде примерът с морбили в България, когато през 2009/2010 год. са регистрирани 24 000 болни и 24 смъртни случаи - поради отказ на родителите от имунизация и заради късните усложнения като енцефалит. Фактите сочат, че преди въвеждането на имунизация срещу вариола годишно в света вследствие на едра шарка са умирали пет милиона деца. След въвеждане на имунизацията срещу коклюш (магарешка кашлица) от три милиона до четвърт милион са намалели случаите на заболяването в световен мащаб. Ваксинацията срещу полиомиелит спасява пет милиона души годишно.
Друг мит е, че когато околните са имунизирани, тяхното дете няма откъде да се зарази. Съществуването на колективен имунитет не предпазва 100% от зараза с дадена инфекция, подчерта той.
Трети мит е, че прекарано вече дадено заболяване, изгражда доживотен, естествен имунитет, защото при ваксините в повечето случаи е необходима реваксинация. Според специалиста последствията от някои заболявания могат да бъдат тежки и цената, която пациентът плаща след естествена инфекция може да е парализа, забавено развитие, чернодробна цироза, глухота, слепота, пневмония или смърт. Следователно рискът е абсолютно необоснован. Така например предотвратяването на морбили може да предпази от пневмонии, енцефалит и леталитет. Превенцията на коклюш може да ни предпази от гърчове, мозъчни увреждания и също от смърт.
Следващ мит е, че ваксините не са безопасни и могат да заразят детето. Съвременните модерни ваксини са пречистени и съдържат само антигени, които предпазват организма от заразяване.
Доц. Майда Тихолова, нац. консултант по инфекционни болести даде пример с ротавирусната ваксина, която съдържа щам от патогенния организъм, чиято вирулентност (жизненост) е отслабена чрез отглеждането му в неблагоприятни условия.
Пети мит е, че ваксините натоварват, “изтощават” недоразвитата имунна система на бебето. Няма нищо вярна в него, защото изследвания показват, че дори бебетата, които са на няколко дни могат да изградят защитен имунен отговор към ваксините, които осигуряват защита и предпазват от „отслабване” имунната система.
Ако, например, 11 ваксини се поставят едновременно на едно бебе, това ще натовари само една хилядна от имунната му система.
Шести мит е, че ваксините от Националния имунизационен календар могат да причинят увреждания или че не действат.
Също няма нищо вярно в това, защото те са много по-изпитвани клинично и проследявани за странични ефекти дори от антибиотиците.
На безопасността на ваксините се спря подробно и д-р Атанас Мангъров, началник на Първо детско отделение със сектор за интензивно лечение към клиниката по детски болести в Инфекциозната болница в София.
Всички научни изследвания сочат, че ваксините нямат странични и нежелани ефекти.
Всяка партида ваксини е обект на повече от 50 проверки за качествен контрол. От голяма важност е правилното им съхранение. по инфекциозни болести. Нежеланите реакции от ваксината, могат да се дължат на грешка при самото й поставяне или поради неправилно съхранение, обясни той.
Новите ваксини са научно достижение и те са сред най-безопасните лекарствени продукти.
Една нежелана реакция, наблюдавана след ваксинация, може да е или да не е причинена от самата ваксинация. Нежеланите реакции могат да съвпадат с естествено възникващо събитие, което не е причинено от ваксината, но се наблюдава след нея. При деца на шест-седеммесечна възраст известно време след ваксинацията може да се наблюдава парализиране на ръка или на крак. Причината за това обаче не е вреждане вследствие на ваксината, а детска церебрална парализа,която се проявява точно на тази възраст, обясни д-р Мангъров.
В постваксиналния период страничните реакции, са леки и преходни - зачервяване, оток, сърбеж или болка на мястото на инжектиране, повишена температура.
Сериозните нежелани реакции са изключително редки - напр. регистрирана е една тежка алергична реакция (анафилаксия) на един милион дози от ваксината срещу морбили. За 2009 год. у нас от над 1 211 000 имунизирани са съобщени само 24 случая на нежелани реакции, което се равнява на 0,02 на 1000 ваксинирани. Само 10 от тези 24 случая (40%), съобщи д-р Мангъров.
При проучване на ваксина за рак на маточната шийка, при момичетата инжектирани с плацебо (дестилирана вода), седмица след това се наблюдават 4 случая на диабет, а след 6 месеца те вече са 128. това показва, че не ваксините, а стреса отключва някои заболявания.
През 2009 г. 1 211 755 деца от 0 до 18 год. са имунизирани, като само при 25 от тях са регистрирани негативни реакции, което е 0.002 на хиляда деца.
Всяка година ваксините спасяват живота на три милиона души и предпазват от инвалидизация 750 000 деца в световен мащаб. Благодарение на ваксините човечеството забрави чумата, холерата, полиомиелита (детският паралич), хеморогичните трески.
Разработените през последните години ваксини ликвидират дифтерията, тетануса, вариолата (едрата шарка).
Целта на европейските държави е до 2010 г. да елиминират морбили и рубеола.
Рубиолният вирус при бременни неимунизирани жени води до раждане на деца с тежки органни увреждания.
СЗО препоръчва във имунизационните програми на всяка държава приоритетно да се включи ваксината срещу пневмококовата инфекция, която годишно в световен мащаб отнема живота на един милион деца.
Ваксинацията срещу инфекциозните заболявания не е въпрос на личен избор, защото поставя в риск общественото здраве. Когато са имунизирани по-малко от 90 процента от населението срещу дадено инфекциозно заболяване, рискът от пробив на болестта е много висок, са единодушни специалистите.
Някои специалисти по хомеопатия прокламират, че природните продукти могат да осигурят надеждна защита срещу вирусите и бактериите. Човечеството обаче се е спасило от редица заразни болести именно благодарение на ваксините. Задължителните имунизации са изключително важни, защото защитават надеждно всяко ваксинирано дете и гарантират колективен имунитет - при обхват от 90% от детския контингент. Заплашени сме от подобен сценарий с други "изчезнали" болести - като паротит (заушка) или детски паралич, подчерта доц. Тихолова.
Имахме няколко случая на детски паралич през 2001-2002 г. За съжаление парализата на мускулите е необратима. Добрата новина е, че от април тази година в Националния имунизационен календар бяха включени две нови ваксини - 5-валентната ваксина срещу полиомиелит, дифтерия, коклюш, тетанус и хемофилус инфлуенце тип В (Hib) и ваксина срещу пневмококи, съобщи тя.
От догодина държавата ще осигури безплатни ваксини срещу ротавируси, които от началото на тази година са в списъка на препоръчителните имунизации, за недоносените бебета, а през 2012 г. се очаква тази ваксина да влезе в Националния имунизационен календар.
Всяко дете до 3-годишна възраст се е срещало с ротавируси. Заразяването става изключително лесно чрез замърсени ръце или предмети. Едно бебе може да се зарази дори от 10 или 100 вирусни частици. Най-често първото разболяване става между 6-месечна и 12-месечна възраст, когато бебетата често слагат ръцете и играчките си в устата. Ротавирусната инфекция продължава от 4 до 8 дни. Първото инфектиране обикновено протича най-тежко.
Изследване сред 4600 деца сочи, че всяко трето дете е прието в болница заради ротавируси. Те между 40 и 60 % предизвикват тежки диарии, които могат да доведат до обезводняване и риск за живота.
Ротавирусните инфекции са на трето място като причина за смъртност. В Европа 200-250 деца умират годишно от тях.

------

Доказано е, че близо 20 % от раковите заболявания се дължат на вируси. Вирусите, причиняващи рак, са Енщайн-Бар (Epstien Barr), хепатит В, хепатит С, СПИН, човешки папиломен  вирус (HPV), съобщи доц. Никола Василев, национален консултант по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина, началник на клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА.
Освен рак на маточната шийка, човешкият папиломен вирус, при който най-ясно е изразена причинно-следствената връзка и е най-ясна превенцията, предизвиква генитални брадавици, обикновени брадавици по кожата, както и т.нар. кокоши тръни. Съществуват към стотина типа човешки папиломен вирус, всички от тях са онкогенни, но в различна степен, поясни той.
В почти 100% папиломният вирус води до рак на маточната шийка, в над 50 % от случаите предизвиква рак на влагалището, вулвата и пениса, в 70 % рак на ануса, в 20 % рак на езика и сливиците и в 15-20% - рак на хранопровода и на кожата.
Интервалът от упорита инфекция до предраково състояние може да бъде от една до три години, а от инфектиране до развитие на рак може да продължи и - 15.
При рак на маточната шийка клетките на лигавицата на шийката се разрастват по неконтролируем начин. Заболяването протича в четири стадия, уточни д-р Ани Начева, акушер-гинеколог в клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА.
Първият стадий обхваща само маточната шийка, втория - част от влагалището или
тъканите около матката. В третия стадий ракът обхваща по-голяма част от влагалището или достига тазовата стена, или засяга тазови лимфни възли. В четвъртия стадий ракът засяга пикочния мехур, правото черво или се разпространява към други, по-отдалечени органи.
У нас всеки ден една жена умира то рак на маточната шийка. В страната обаче все още няма програма за профилактика и лечение на това заболяване.
Единственият начин за предпазване е профилактиката и ваксинация, смятат експертите. Първичната профилактика е свързана с недопускане на причинителя на рака до организма, а вторичната - със своевременно откриване и лечение на предраковите състояния и предотвратяването им да преминат в рак.
Всяка сексуално активна жена е подложена на риск. Вирусът се предава при полов контакт или при контакт кожа - кожа в гениталната област. Не по-малко от 80 % от жените го срещат през своя сексуално активен живот. При два партньора рискът от заразяване с човешкия папиломен вирус е 30% при три -45%. А всеки следващ партньор повишава риска с 15 %.
Ваксинацията е необходима за предпазване от предракови състояния, както и от аборти и преждевременни раждания, свързани с третиране на предраковите изменения.
Тя предотвратява близо три четвърти от случаите на рак, свързано с два (16,18) от петте (16,18,31,33 и 45)най-често срещани вида папиломни вируси, причиняващи даболяването. Чрез нея се предотвратява с 90 % ракът, свързан с другите три типа папиломен вирус при неинфектирани жени и с 30-33 %появата на рак при жени, носители на вируса, добави доц. Василев.
Специалистите препоръчват ваксинацията да се приложи преди момичетата да започнат да водят активен полов живот - 12 години.
Най-голям е рискът от заразяване с човешки папиломен вирус при момичета на възраст между 15 и 18 г.
При жени на 25-35 г. ваксината все още има своята имуногенност - предизвиква образуване на съответните антитела в организма, но по-малко, а с годините естествено пада.
Опасна за заразяване е и възрастта 33-36 г., когато брачните партньори често преоткриват секса извън семейството, защото ако в първия пик са били пощадени, то сега вече не са.
Доц. Василев препоръча жените да се изследват за вируса преди ваксинацията. Защитата спрямо рака на маточната шийка е 90 % при неконтактували с вируса жени и
30 % при жени, които са вече негови носители.

Няма коментари:

Публикуване на коментар