Translate

вторник, 12 октомври 2010 г.

Зависимости

От бирата е зависим всеки пети българин. Болшинството от пристрастените към пивото са образовани хора, живеещи в големите градове. Сред тях обаче има и деца на по 14-15 години. Данните на Министерството на здравеопазването показват, че 1% от децата на 12-13 г. всеки ден пият алкохол.
Голяма част от зависимите от пивото така и не подозират, че имат проблем. Те го смятат за безобидна напитка, с която могат да заместят дори водата. В същото време обаче, ако се сравни съдържанието на алкохол в бирата с това във водката например се оказва, че еднолитрова бутилка пиво се равнява на 125 грама водка.
По данни на Световната здравна организация безопасното количество бира на ден не надвишава 0,33 литра.
Проучвания показват, че жените, които редовно консумират бира и превишават безопасната доза, могат да се пристрастят само след половин година. Най-често обаче алкохолизмът се проявява след 2-3 години. При мъжете зависимост се развива след шест години.
Пристрастяването може да се развие и заради наследственост, проблеми с работата на черния дроб или сътресение на мозъка.
Зависимостта от компютрите и интернет е вече реалност у нас. Според проучвания по-малко 10% от потребителите ползват глобалната мрежа за работа, а голяма част от останалите всъщност са пристрастени към онлайн средата. Преимуществото на интернет е, че в него има огромно изобилие от изображения, клипчета и текстове, които „удрят" в това, което хората си представят, искат или очакват. В мрежата всеки получава това, което иска.
Сериозният проблем обаче е при децата - повечето от тях вече не могат да си представят живота без компютър и зачестяват случаите на разтревожени майки, които водят отрочетата си на психиатър. Терапията е ефективна, но за съжаление се състои единствено от медикаменти. Много родители са на мнение, че като отнемат компютъра на хлапето или му спрат интернета, ще го накарат да забележи и останалите занимания, които светът предлага. Това обаче не работи по очаквания от тях начин.
Високите скорости също водят до пристрастяване. Препускащите нощем шофьори, не само по Околовръстния път на София, го правят вече не само от „вижте ме кой и какъв съм” или от гьзария. Те са пристрастени към тръпката от бясното каране, по същия начин, по който хиляди хора по света са зависими от екстремните спортове. За българите пристрастяванията може да се изразяват и в още по-обикновени неща - четенето на клюки, гледането на сериали тегленето на порно от интернет, манията по мобилните телефони, зависимост към псувните, правене на мръсно на съседа и т. н. Това са все „наркотици”, без които те не могат да живеят.
 
Шопохолизъм е сред „най-активните" зависимости у нас. Това е пристрастеността към пазаруване на излишни неща и се дължи на факта, че както всеки друг наркотик, пазаруването успокоява нервите на хората, които се чувстват стресирани и напрегнати. Кризата депресира хората, а единственият начин за разтоварване на много от тях е пазаруването.
Именно заради това „начесване на крастата" не само моловете у нас, а и магазините „second hend” (втора ръка) изникват като гъби един след друг. Структурата на първите също не е случайна - вътрешният им дизайн цели да вкара купувачите в „капан”, изкушавайки ги със стратегически поставени магазини, надписи и подредени по определен начин витрини.
При вторите „ловната страст” е да откриеш, сред употребяваните - почти или съвсем нови дрехи, защото има и такива, на доста по-ниска цена от тези в моловете.
Вече доста българи прекарват по 7-8 часа в магазините просто защото са пристрастени към пазаруването. Сред зависимите от него има и голям брой мъже, като част от тях са „заразени" от половинките си. 
Ненаситното пазаруване на ненужни вещи, при това в големи количества, в медицината се нарича ониомания. Симптомите й са описани още в началото на миналия век, но в наше време заболяването вече придобива епидемични размери. Специалистите са на мнение, че от ониомания страдат около 10% от жителите на Земята. В Англия например се смята, че има над 700 хил. маниаци на покупките, в САЩ са преброени около 55 млн. шопохолици, от които 15 млн. са вече хронично болни. Шопохолиците най-често купуват дрехи, които всъщност никога не носят, или пък вещи за домакинството, които не им вършат работа. Ониоманията е своеобразна форма на невроза, при която човек е неспособен да се контролира - състояние, подобно на това при клептоманите.
Според изследване на британски учени обикалянето по магазините предизвиква у жените същата тръпка като секса. Пазаруването задейства същия мозъчен център и предизвиква освобождаване на "химикалите на щастието" като ендорфин и адреналин, типични за любенето, обясняват учените. Така 10% от анкетираните предпочитали шопинг терапията пред еротичните ласки на добре познатия им партньор.
----
Всички тези и още десетки зависимости могат да се окачествят като наркомании, тъй като страдащият от тях в повечето случаи не може да ги контролира.

Няма коментари:

Публикуване на коментар