Ако Бойко Борисов днес получи втори шанс да сътвори света, той ще го направи много по-добро място за живеене. Така смятат мнозина, но грешат. И грешат, защото цялата работа опира не толкова до липсата на добро желание, възможности и концепция, а до липсата на добър мат'рял за градеж. А от първото сътворение насам, граждани, качеството на мат'ряла не се е подобрило ни на йота, напротив, влошило се е с няколко йоти.
Да вземем за пример червения лидер Сергей Станишев. Още преди да започне дебата в сряда – 06.10. т. г., по внесения от БСП и ДПС вот на недоверие за политиката на правителството в здравната сфера, Станишев каза, че вотът сам по себе си е вече успех, дори още преди да бъде дебатиран и гласуван. С което за пореден път доказа две неща: Първо, че сегашната БСП смело поддържа традицията на истинска политическа приемственост с комунистическата си баба БКП. Защото все още мнозина в тази страна помнят маниерът на комунистите да представят всяко свое желание за успех като вече състоял се успех, а после да замитат под килима на мълчанието всичките си провали. Тоест, исках да кажа - провалите си във всичко. Вторият факт, който прозира зад това изявление, е колко слаба опозиция в момента е БСП - толкова слаба, че дори внасянето на един обикновен вот тя разглежда като форма на героизъм от своя страна. За гражданите, които са забравили, в предишния парламент опозицията също беше много слаба, но внесе ей така, от ръка, цели седем вота срещу Тройната коалиция. И нито веднъж не се изтъкна заради това като сам юнак на коня. Предварително изразяваше единствено разбираемото съжаление, че лошият управляващ мат'рял пак няма да се вслуша в гласа на разума. Но всъщност какво да очакваме от Станишев и нему подобните? Реализъм? Развитие? Разум? Е, да, де - толкова десетилетия вече наивно ги очакваме, ама те не се проявяват, обратно, ситуацията се влошава. Да вземем за пример дори само регреса, на който сме свидетели сред червения лидер. От автор на политическия бестселър „Защото сме социалисти", издаден с фарфаронски фанфари, докато още беше на власт, в опозиция той деградира до обикновен фолклорен творец на вицове. Не че е лошо хрумването му, че ГЕРБ избира гинеколог начело на здравеопазването, защото България е с вирнати крака. Но като повод за гордост то повече подхожда на анонимен фолклорен субект, отколкото на модерен политик, теоретик и практик на лявата идея. Но пък може би не, защото имам чувството, че освен да развесели публиката теоретично, въпросният виц има и чисто практическа цел - да замъгли допълнително обществената представа за това, кой всъщност запретна полите на горката България, качи я върху магарето и я разчекна неприлично. Подозирам обаче, че в една евентуална анкета по този въпрос огромното мнозинство българи все пак биха се подписали под отговор А: социалистите, защото са социалисти. Най-малкото защото отговор Б гласи - марсианците, защото са палавници и воайори, а отговор С - китайците, защото искат да ни завладеят. Като споменах китайците, сетих се за онзи виц от комунистическо време как поляците организирали всенароден молебен с искане китайците да завземат Полша, а на изумения въпрос „защо", отвърнали - ами те нас ще завладеят веднъж, но през Русия ще минат и на отиване, и на връщане. А който смята, че въпросният виц няма връзка с темата за българското здравеопазване, да помисли още веднъж. Защото според мен например от последните обяснения на премиера Борисов пред лекарите стана ясно, че докато даждията за здравната и пенсионната система си ги плащаме като типични българи - от малко хора по много пари, то държавата ни ги харчи така, сякаш сме великият китайски народ по времето на председателя Мао - по малко пари за много хора, останалите - за нашите хора. И като резултат всички сме равни в мизерията. Тук, граждани, дори няма да обсъждаме вариантите дали е добре или зле здравната вноска да падне, или да се вдигне с процент-два, дали това да стане за сметка, или без оглед на случващото се с размера на пенсионната вноска и прочее. Няма смисъл това да се обсъжда, преди да се разбере, че здравето на здравната, на пенсионната и изобщо на социалната система в България, е въпрос не толкова на размер на вноските, тоест, не толкова на принципа, по който се дават парите, а на принципа, по който се харчат. В момента ние просто наливаме парички в един общ кюп, който е сериозно пробит и бързо се празни отдолу, отстрани и отвсякъде. Дали живеем с илюзията, подхранвана от собствената ни глупост, или от спекулациите на политиците, че ще достигнем етап, когато ще налеем в кюпа толкова много, та дупките ще се запушат от само себе си, не е ясно. Ако е така - жална ни майка. Обаче съм забелязал, че наистина който политик дойде на власт, хваща ни за канарчета и ни обяснява как ей сега ще направи реформата, като промени принципа на даването - това ще увеличим, онова ще намалим и работата, дето се вика, ще заспи. Да, ама не, граждани, защото те дупките докато си седят, нали се сещате:..Затова заявих по горе, че реформа в системата означава главно, че трябва да се реформира не толкова принципа на даването на парите от наша страна, а принципа на потреблението им, най- общо казано. Това означава няколко неща. Първо, държавата, както правилно отбеляза Бойко Борисов онзи ден, да спре изобщо да има каквото и да било отношение към харченето на парите от Здравната каса. Второ, и здравната, и пенсионната реформа да опрат най- после до принципа за създаване на лични сметки, индивидуални партиди или както там искате ги наричайте. Само така, ако всеки от нас във всеки един момент може персонално да проследи с какви натрупани средства разполага в системата и да ги управлява, поне донякъде, според нуждите си, ще се запушат наистина пробойните в нея, пробойни, през които сега не само се разхищава, но и откровено ни крадат. Трето - да има яснота, като плащаш дадена сума, срещу нея какво получаваш. Едва тук всъщност намираме връзка с първата част от упражнението. При плащане на вноските трябва да има задължителен минимум, съобразен с възможностите на социално слабите граждани, срещу съответния задължителен минимум в качеството на получаваната здравна услуга. Но не трябва да има таван на вноските, както е в момента. Станишев ще каже, че подобен подход ще облагодетелства богатите и мнозина ще се съгласят с него, без да си дават сметка, че единият процент богаташи в тая страна и сега нямат проблеми нито с плащането, нито с получаването на качествена здравна услуга. Напротив, даже им ляга евтино, защото в момента те, дори и да плащат максималната вноска по здравна каса, за тях тя е минимална. А когато им се наложи - с минимално допълнително заплащане пък получават максимално добрата услуга в частни болници, защото нали са абонирани за касата... Не, подходът без таван на вноските всъщност ще спомогне за развитието на цялата система, защото от него ще се възползват най- вече хората от средната класа - те реално могат да плащат повече, а по статистика се разболяват по-малко, така че парите им ще се въртят в системата и ще бъдат от полза за всички. Но никой не иска да направи дори тези прости реформи, да не говорим за закриване на излишните болници, за преминаване към истинска приватизация в системата и т.н. А става така, защото... ами нали се сещате, граждани, че ако всичко в тази страна не е с краката нагоре, няма как да им бъде удобно на управляващите. Не само на сегашните, на които и да е управляващи. Даже от НДСВ онзи ден настояха тревожно, че без въвеждане на индивидуалните партиди здравната система няма да се оправи. И докато сме на гинекологична вълна, чудя се дали не е подходящия момент да им припомня онази народна приказка - сети се Мара да си я бара. Може малко неприлично да ви звучи този фолклор, обаче пък си е съвсем на място. Защото имам подозрението, че от НДСВ се осмеляват да говорят подобни работи чак сега, когато са в дълбока опозиция и знаят, че там ще си останат. Пък като бяха на власт, те също не въведоха личните партиди за здравните вноски, въпреки че имаха тази прекрасна възможност. Докато слушах в сряда идеите за реформа на новоизбрания здравен министър Стефан Константинов, останах с впечатление, че кашата, която ни предстои, е по-голяма от кашата, в която сме затънали до момента.
Като започнем да бъркаме болниците с доплащане и болниците без доплащане, като започнем да се лутаме между кабинета на личния лекар и онези специални центрове, които ще ни обслужват, когато личният ни лекар реши да не работи или получи махмурлук, като започнат едни проблеми със „Сименс" или някой друг около системата за електронната здравна карта... Дано да греша, но си мисля - добре че Синята коалиция се въздържа от подкрепа за Константинов при гласуването. Поне тях след време никой няма да има основание ехидно да ги пита не защо се уволнява здравният министър, а защо изобщо беше назначен. Макар че с основание всички можем да продължим да ги питаме защо те пък заложиха изобщо такъв половинчат модел на реформа в здравеопазването в края на 90-те години. Не че полза велика ще произлезе за народа от подобни питания, но какво друго ни остава. Та ето защо, както казах в началото, при наличието на такъв постоянно влошаващ се мат'рял в родната ни страна, едва ли можем да очакваме чудеса по сътворението на един по-добър свят дори от самия Бойко Борисов. При това днес се докоснахме до ситуацията само в една сфера. Ама за другите да мислят китайците като дойдат...
Пламен АСЕНОВ – в-к „Марица”
Няма коментари:
Публикуване на коментар