Translate

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Кажете истината, госпожо професор Налаганият ни от Световната банка социален дарвинизъм води до дълбока разруха на икономиката науката, образованието, културата и здравеопазването.И до невиждано обедняване на населението


Анна-Мария Борисова изкара като министър пет месеца. Намерена от Бойко Борисов на кръстовище до Велико Търново, тя беше оставена на друго кръстовище, където премиерът не обича да се мярка. Честно да си кажа, изпитвам не злорадство, а по-скоро симпатии към тази жена.
Защо ли?
Защото излъчва интелигентност, качество почти непознато за повечето министри. Вярно е, че е екстравагантна, психически напрегната, прекалено импулсивна и лекомислено уверена в житейските победи, но какво от това? По-добре ли е да излъчва средновековния фанатизъм на Цв. Цветанов, ученическата прилежност на Т. Трайков, йезуитската благочестивост на Р. Плевнелиев, балканската безцеремонност на М. Найденов, верноподаническата прилежност на А. Ангелов, задкулисните ангажименти на Н. Младенов?
Анна-Мария Борисова е професор ендокринолог, казват, отличен специалист. Сигурно е повярвала, че хората, които я назначават на пост, за който няма опит, искат наистина да превърнат медицината и здравеопазването в управленски приоритет. И понеже през очилата си Борисова излъчва освен всичко останало и наивност, не се съмнявам, че
като същински Дон Кихот е тръгнала с копие да сразява страшните великани на рутината. След като обходи лекарските неволи, фискалните ребуси и елементарната демагогия, тя посочи кой е виновник за катастрофите в българското здравеопазване през последната година и пет месеца: Симеон Дянков!
Въобрази си, че прави откритие и това я изпълни с въодушевление. Не знаеше, че по този начин огласява опасна тайна: „Кралят е гол!" което е наказуемо.
Тук тя като лекар бръкна в раната, а това не се прощава. Даже насрочи по месеци лечение на системата с указания за самия Дянков. Бедната, не предполагаше, че няколко часа след това главата й ще хвръкне на ешафода.
Ако беше малко по-подготвена, Анна-Мария щеше да е наясно, че Бойко Борисов след спечелените избори извърши стратегически обрат в националната ни политика. Предишните взаимоотношения с различните финансови и икономически организации в света той ги трансформира в политика, която изцяло подчинява националния живот на могъща институция като Световната банка. Както в други бедни държави,Световната банка започна и у нас да прилага пакет от стереотипни мерки: „балансиране" на бюджета за сметка на икономиката и потреблението, за сметка на изсмукване и на последните човешко ресурси. Парите, нужни за „връзване" на бюджета, вече не идват от промишлеността и земеделието, а се вземат насила от социалната област (заплати, пенсии, добавки за различни категории хора), здравеопазването, науката, образованието и културата.
Парадоксът е в това, че този социален дарвинизъм, внедряван от Световната банка (най-вече в африкански и латиноамерикански страни), не води до финансова стабилност, а до дълбока разруха на икономиката, науката, образованието, здравеопазването и културата, до невиждано обедняване на населението.
Така в България се оформи - в границите щ.. световната криза - нова криза на национална почва, резултат от антибългарския характер на политиката, провеждана от Световната банка, но и от неподготвеността и непрофесионализма на кадрите на ГЕРБ. Обяснимо е, че през управленския си мандат Бойко Борисов, като гарант на интересите на Световната банка и на част от червената олигархия, се зае с изпълнението на охранителни задачи на режима, докато управлението на държавата в останалите сфери го поеха емисарят на Световната банка Симеон Дянков и неговият наблюдател на по-високо равнище Кристалина Георгиева - довчерашен вицепрезидент на Световната банка.
Излиза, че сегашните разруха и агресия срещу жизнения стандарт на българина са предпоставени, даже програмирани, щом самите български управници са разрешили на Световната банка да бъде властелин в националното ни битие. Вярно е, че по този начин те си осигуриха солидна световна подкрепа, позитивни оценки от президента на Световната банка, които влияят и на брюкселската бюрокрация. Цената на такова „меценатство" обаче се заплаща от българския народ. Няма как в тази ситуация парите, които липсват за съставяне на бюджета, да не се извличат/източват от социалната мрежа, здравеопазването, науката, образованието и културата. Няма как да не се прилагат най-разнообразни медийни и полицейски ефекти, за да бъде манипулирана човешката маса и заставена да изтърпи запътването си към социалния и биологическия ад. Като при зрелия социализъм, обещаващ днешния дефицит да се компенсира със светлото комунистическо бъдеще, сега, само че много по-натрапчиво, се обещават на народа щастливи бъднини след десет години (ако през тези десет години народът се съгласи да гладува и да гази тинята на нищетата). Дянков през няколко месеца пуска по медиите сапунени мехури на надеждата, и то не без успех.
Нека помислим! При такъв тотален диктат на Световната банка върху днешната ни политическа власт кой всъщност е основното действащо лице? Премиерът или вицепремиерът Дянков -личен пълномощник на президента на Световната банка?
По време на социализма на големите строежи пращаха пълномощник на ЦК на БКП, за да помага на главния ръководител? Кой на кого помагаше и кой кого командваше? Така и сега Дянков не е просто подчинен на премиера, а е и нещо като политкомисар. Разбира се, че Бойко Борисов ще го махне, само ако получи нареждане от Вашингтон. Но Вашингтон по същата логика е в състояние да отстрани и Бойко Борисов.
Анна-Мария обаче назова, без да й трепне окото, името на Дянков като главния виновник за катастрофата в здравеопазването. Тоест не толкова бившите
управляващи са първи по значимост виновници, не толкова лекарите и корум-пираността им пречат на реформите, не толкова омразните комунисти са символ на злото в медицината, а представете си, иконата, конструкторът, машинистът на правителствения влак Симеон Дянков е възелът на конфликтите на упадъка и суматохата. Той е в дъното на злото и заради това само той може да хвърли спасителен пояс на здравеопазването ни.
Бойко Борисов в такава ситуация можеше да направи един-единствен ход - да освободи Анна-Мария от длъжност, защото министър-ката показа, че управляващите имат свое подземие.
Но тя наруши и една конвенция за пред обществото. Всеки министър да слуша и благодари на премиера, а не да мисли. Анна-Мария обаче си разреши да мисли и дава оценки. Тя постъпи като интелектуалец, а да се постъпва така е забранено. Всъщност нещата се развиха по очакван сценарий. Министър Борисова, въпреки белезите на диле-тантизъм в управленските й похвати, нямаше място сред сивата, посредствена и послушна масовка на ГЕРБ елита.
Опитаха да я напъхат като матрьошка във формите, които Борисов-Дянков предлагат на своите кадри. Но шило в торба не седи. И Анна-Мария дори и когато искаше да
бъде клише в общата структура на ГЕРБ, даже когато повтаряше спекулацията - първо реформа, после пари, не успя да скрие своята искреност и с радари на съвестта си удостовери, че принадлежи към лекарското съсловие.
Сега я замества доктор Стефан Константинов, гинеколог от Кюстендил. И той, като Борисова е без управленска практика, но затова пък бе заместник-председа-тел на Българския лекарски съюз с професия символ: ще акушира здравия плод на реформираното здравеопазване! Перспективите пред д-р Константинов не са толкова блестящи, защото схемата за „безболезнено" удушаване на отечеството ни се запазва. Дянков няма да смени посоката, подадена от Световната банка, заради някакъв си лекар от Кюстендил. Така че д-р Константинов ще трябва да глътне въдицата и да служи вярно на Дянков. Струва ми се, че той е по-опитен в занаята на послушанието от Борисова, пък и вероятно съзнава каква е сегашната му роля -на стачкоизменник!
Гастролът му ще се състои на „спектакъла" през следващата седмица - вота на недоверие заради политиката в здравеопазването, поискан от парламентарната опозиция. Ако се справи със задачата, има шансове да получи чадър от Борисов и Дянков. Докога, до кой пореден дъжд, не се знае.
Вотът на недоверие в Народното събрание можеше да се предложи и във връзка със съсипиите в социалната област, науката, образованието и културата. В телевизионно предаване бившият здравен министър проф. Гайдарски каза, че според него в социалната сфера золумите били по-фрапиращи и затова вотът, трябвало да „атакува"
дискриминациите в социалния статут на българина. Ще вметна, въпрос на избор - навсякъде все същото изпепеляване на ресурси, все същото погазване на социални, научни, образователни, здравни и културни права.
Вътрешното ми убеждение, че вотът е не само навременен, но и морален като тревога за оцеляването на българина, на българския народ. Също така смятам, че ГЕРБ и „Атака" не бива толкова да се безпокоят, тъй като тяхната победа е в кърпа вързана: парламентарното мнозинство им е обезпечено!
Дотук нещата са ясни. Колебая се обаче дали парламентарната дискусия ще е достатъчно целенасочена, съдържателно богата и безкомпромисна.
Твърде е възможно опозицията да центрира полемиката главно около оставките на двамата здравни министри, което ще бъде грешка, тъй като става въпрос за провеждана политика с две лица, отговорни за големите неблагополучия - Бойко Борисов и Симеон Дянков.
Съмнявам се дали опозицията ще набере смелост да назове факта, че хаосът и
катастрофата в здравеопазването са брънка, пряко следствие от съгласието на Б. Борисов нашата страна да бъде опитно поле за експерименти на Световната банка. Традиционната десница, въпреки заклинанията на Ив. Костов, ще стовари основните вини върху двамата уволнени здравни министри Нанев и Борисова и няма да акцентува върху мефистофелските, злоумишлени изпълнения на Дянков, още по-малко ще си позволи да говори за господарите
му. Лидерите на ДПС също ще избегнат темата за задкулисните договорености на ГЕРБ. Освен това ръководителите на ДПС, които флиртуват с неолибералната фразеология, може би няма да отстоят докрай принципа за общодостъпност до здравеопазването. Дай боже, да ме опровергаят! Левицата ще бъде според мен по-принципиална, тя по-определено ще насочи вниманието към глобалната проблематика. Съмнявам се обаче дали част от левите депутати няма да предпочетат някак по-отдалеч да наблюдават споровете в пленарната зала. Не е тайна, че за мнозина от левите депутати
Световната банка е „свещена крава", а изповядваната от тях геополитическа позиция ги подтиква да търсят обяснения за краха по-скоро в неопитността и произволните похвати на бившите министри Нанев и Борисова. Те ще критикуват, естествено, и Дянков, но
без връзка със задграничните му наставници. Не бива също да се забравя, че Б. Борисов е „коз" на част от червената олигархия, а тя е заинтересована от частично, но не и от цялостно дискредитиране на политиката на ГЕРБ и кабинета, факт е, че хора от елита на БСП продължават да се надяват на бъдещо съюзяване на БСП с ГЕРБ (соцпартията да стане съпридружна партия на Бойко Борисов!). От месец и половина президентът Георги Първанов, който открито влезе в проблемен и обоснован сблъсък с разбиранията на ГЕРБ за управление на България, възприе поведението на изчакване и на по-смекчена критика на актовете на правителството. В БСП за първи път през септември толкова ярко и недвусмислено афишираха позициите си вътрешните „дясна" и „лява" партия. Те имат фундаментални различия за мисията на лявата идея в съвременния свят; връзките на левицата с червената олигархия; значението на неолиберализма като модернизация на социалната идея; отношението към плоския данък или към валутния борд и пр,. и пр. Такива нагласи и настроения, а техен център би трябвало да е парламентарната група на Коалиция за България, не могат да не рефлектират върху парламентарния дебат: приглушеност на критиката, неучастие в конфликтните ситуации.
Съществува още една особеност, свързана със социалната чувствителност на всички депутати. За депутатите от ГЕРБ нещата са очевидни - желязна дисциплина и внедрена култура на немислене. „Атака" ще стъпва по живи кости, но няма да се отрече от конюнктурата. Синята коалиция ще си измива ръцете като Пилат Понтийски. За ДПС и БСП споделих своите опасения и надежди. Страхувам се и от това, че съвсем различно е вече положението на депутата и пациента. Пациентите конкретно, осезаемо пострадват, говори се и за смъртни случаи, свързани с реформите. Депутатите обаче не попадат в такива епизоди, те влизат с по-голяма доза условности в „кожата" на потърпевшите хиляди и хиляди българи. Значи нужни са им допълнителни усилия на духа и съвестта, за
да постигнат солидарност с „унижените и оскърбените", с жертвите на прехода.
Но и при такова наличие на раздвоение в отделни политически сили, вотът е полезен като граждански жест и възможност за популяризиране на една покъртителна и застрашаваща съществуването на българите истина. Важен е като поставяне на начало в разгръщането на свободно обществено мнение за онези действия на ГЕРБ и неговите съюзници, които се конфронтират с живота и интересите на хората.
Що се отнася до професор Анна-Мария Борисова, възможно е в близко време тя да се освободи окончателно от фобията на всеобщия страх, а и от преклонението пред едноличната власт. Всъщност с последните си заключения за правителствения субект Симеон Дянков, Анна-Мария вече повдигна завесата и показа знаци на гражданско поведение. Нужно й е да направи като лекар специалист още една стъпка, за да се приближи по-плътно до каузата на своите колеги, до разбирането, че терминът реформа не е равнозначен на ликвидиране, финансово ограбване на системата и унижаване на лекарското съсловие.
Проф. Чавдар ДОБРЕВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар