Познати драматургични изпълнения белязаха и двадесет и седмия - след 1989 г. - вот на недоверие срещу поредното българско правителство. Той бе срещу политиката на кабинета в областта на здравеопазването. Повече от месец продължиха репетициите на опозицията по предстоящия спектакъл, а самото представление донесе малко изненади на публиката. И то най-вече с няколко нови сюжетни линии извън темата здравеопазване.
Още при избора на тема, по която да бъде поискан първият вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов, лъснаха страховете на опозиция и управляващи не толкова от предстоящия сблъсък, колкото от отражението му върху по-важни от партийна гледна точка събития като партийни форуми, избори и рейтингова надпревара. Водени от персонални и партийни страхове, социалистите предпочетоха най-безопасната от политическа гледна точка, но силно преекспонирана тема, по която нито едно от правителствата през последните 12 години не намери правилното решение. Нито едно правителство обаче и не понесе политически последствия от забатаченото здравеопазване. Дори опозицията няма илюзии, че политическа отговорност за това ще бъде понесена и от настоящото правителство.
Бойко Борисов, за изненада на най-твърдите си почитатели, също не се оказа така смел, както изглежда пред телевизионните камери. След изпуснатото изречение, че ако има стачки, ще подаде оставка, премиерът се опита да направи всичко възможно да спре протестите поне на докторското съсловие. И май почти успя. Впрочем Борисов едва ли щеше да подаде оставка дори и ако имаше обещаните стачки. Щеше да каже, че няма да угажда на Станишев и Доган, че оставката му ще ги върне на власт и щеше да се отметне от думата си.
Най-безопасно
Опозиционната импотентност на БСП лъсна още при избора на тема за вота. Безспорен факт е, че здравеопазването е един от най-чувствителните и общественозначими проблеми на българина, по който има натрупано огромно напрежение. Това, което се случва в здравеопазването обаче, е следствие от финансовата политика на правителството, която намери най-кратка формулировка в често повтаряното от Симеон Дянков заклинание: "Пари срещу реформи". Фразата на финансист №1 е нонсенс, тъй като реформи в която и да е област не се правят без пари.
БСП можеше да провокира парламентарен дебат и по други чувствителни за обществото теми като превръщането на борбата с организираната престъпност в полицейщина и кинопропаганда. Друга не по-малко актуална тема са спорните реформи в правосъдието, които най-вероятно ще изпитат на свой гръб и неколцина видни червени партийци. Бягството от последните две теми може да бъде обяснено и с опасенията на социалистите, че откриването на дебат в рейтингови за ГЕРБ сфери прави управляващите твърде чувствителни и провокира остри ответни реакции у тях. Социалистите не крият страховете си от подобни отговори и неведнъж са споделяли, че "ГЕРБ не закача онези, които си траят и не атакуват слабостите в управлението им". Като пример посочват бившите министри от ДПС - Емел Етем и Джевдет Чакъров, които, откакто са излезли от МС, сякаш онемяха.
Зад мотивите, гръмките фрази от парламентарната трибуна и очаквания краен нулев резултат от дебатите има една добре позната партийна матрица - задават се избори и партиите се сетиха за политическия маркетинг. Като начало залагат на разпознаване на марката и рекламистки трикове.
Залозите на опозицията
За БСП очакваният ефект от вота на недоверие и дебатите по него предварително изглеждаха изчислени по формулата "три в едно". Социалистите се надяваха, че парламентарната им инициатива времево ще съвпадне с националния протест на лекарския съюз, който червените щяха да подкрепят, а защо не поне да опитат и да яхнат. Още повече че датата за този протест бе като по поръчка на столетницата. Ден преди партийния конгрес, който трябва да начертае правилната октомврийска линия за изборни успехи, социалистите щяха да покажат на електората си колко ангажирани са с проблемите в здравеопазването. Оказа се, че протест на БЛС няма да има, а и очакваната отбрана публика на дебатите отсъстваше. Впрочем за първи път обсъждането на мотивите за вот на недоверие към правителството се проведе в отсъствие на самото правителство. Което политици и наблюдатели отчетоха като прецедент в парламентарната практика.
ДПС както винаги заложи на по-умерен и балансиран тон и на по-аргументирани послания. Изключително интересно и типично в стила на движението бе изказването на Лютви Местан от парламентарната трибуна. "Българските правителства не падат с вотове на недоверие. Друго е с вотовете на доверие. Може би за това вече 18 години никой не прибягва до аристократичния маниер на г-н Филип Димитров от 1992 година. Макар, мисля си, познавайки маниера на министър-председателя и неговия натюрел на политик и с оглед на особения характер на кабинета на ГЕРБ, със своите 117 само народни представители, ако щете с особения характер на формата на мнозинството, днес подкрепа - утре не, бихме очаквали премиера да поиска вот на доверие. Не за да загуби властта, все още му е рано, а за друго - отношението към подобен вот би изяснило профила на управляващото мнозинство, защото едно е, уважаеми колеги отдясно, да отхвърлите вот на недоверие, поискан от БСП и ДПС." Едва ли обаче премиерът би се поддал на подобно предизвикателство...
Конкуренция вдясно
Любопитни за наблюдателите са и реакциите на т.нар. подкрепящи партии, конкуренцията между които все повече се изостря. Синята коалиция очевидно прави всичко възможно да се еманципира от управлението на ГЕРБ, което през първите месеци подкрепяше доста самоотвержено. Сега Иван Костов и Мартин Димитров хем не пропускат да критикуват ГЕРБ за грешките, хем в решителни моменти показват, че управляващите могат да разчитат на тях. Преди дебатите сините се въздържаха при гласуването за новия здравен министър, но обявиха, че няма да подкрепят вота на недоверие. Първата причина е, че ДСБ и СДС по никакъв начин година преди изборите не биха заиграли по каквато и да е тема заедно с БСП. Втората е, че "Атака" за първи път показа червен картон на Борисов, а Синята коалиция не би се отказала от шанса да припомни колко непредсказуем и неконтролируем съюзник е Сидеров. Още повече че за предстоящите избори и двете парламентарни патерици на ГЕРБ ще имат нужда от благоразположението, а и не само от него, на управляващата партия.
"Атака" избра да атакува. По тема, която няма нищо общо с вота, но има много общи неща с партийния електорат. В кулоарите на парламента бе отчетено, че Волен е минал на волна програма. Депутатите на Сидеров сюрпризираха пленарната зала с костюмирана антитурска демонстрация. Народните избраници от "Атака" начело с лидера се появиха с черни тениски с надпис "Не на Турция в ЕС" и "Ердоган, дължиш ни 10 млрд. евро", а Сидеров говори повече от 10 минути от трибуната.
Лидерът на "Атака" заяви, че посещението на Ердоган било крито от "Атака", било "тайно", "нелегално" и това попречило на партията да връчи декларация, с която да го призове да изплати дължимите от Турция обезщетения от 10 млрд. евро на тракийските бежанци.
Волната програма на Сидеров възбуди друг партиен конкурент, който се състезава за същата електорална ниша. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов обвини Сидеров, че е провел ефектна пиар акция в парламента, обаче идеята за референдум против членството на Турция в ЕС била на ВМРО. Тази идея дори не била подкрепена от "Атака", а Сидеров според Каракачанов бил като кукувица, мътеща в чуждо гнездо.
Герберска немощ
Случайното си присъствие в политиката доказаха повечето оратори на ГЕРБ по време на дебатите по вота. Нивото им бе на т.нар. Сийки и Снежки от царско време. Без обяснима причина управляващите с процедурни трикове се опитаха да бламират изказванията в пленарната зала. Заседанието започна с двучасов скандал около дневния ред. Тъй като всеки първи работен ден от месеца в НС опозицията предлага дневен ред, БСП настоя първа точка да е дебатът по вота на недоверие.
ГЕРБ обаче реши първа точка да е избирането на новия министър на здравеопазването Стефан Константинов. Мая Манолова от левицата коментира, че това е опит да се обезличи дебатът по вота.
По повод на обвиненията от БСП и ДПС, че погазва парламентарния правилник по безпрецедентен начин, шефът на НС Цецка Цачева отвърна, че стари стенограми от 2007 г. показват подобно поведение и на тройната коалиция.
Последва поредица от предложения на опозицията - да се изчака да дойде премиерът Бойко Борисов, преди да бъде гласуван новият министър, както и да дойде досегашният здравен министър Анна-Мария Борисова. Всичко това бе отхвърлено, включително и искането Цачева да не води заседанието. Изказванията на Искра Фидосова и шефа на здравната комисия Десислава Атанасова оставиха впечатление, че се иска вот на недоверие срещу Станишев.
Премиерът се появи в последните пет минути от заседанието. Раздаде автографи на депутати от БСП, които държаха в ръце ксерокопия с портрета му, за да присъства по някакъв начин на дебата. Преди да си тръгне, каза, че не е дошъл по-рано, защото не бил "безделник като тези в парламента".
Като се тегли чертата, излиза, че всички на сцената "вот на недоверие" добре се вживяват в ролите си. И всеки ще събере аплодисментите на своята публика. Всичко е само игра, всичко е само театър...
Павлина Живкова-в-к ”Банкер”
Няма коментари:
Публикуване на коментар