Тормоз и кибертормоз

Формите на кибертормоз са твърде разнообразни, но това в никакъв случай не означава, че трябва да се заклеймяват електронните технологии за общуване. Това, което е необходимо да направим, е да сме наясно с рисковете, с проявленията на кибертормоза и с ефективните начини за справяне с него. Така ще можем да се възползваме от плюсовете на технологиите и да предпазим децата си от опасностите, свързани с кибертормоза.

Агресията е неизменен спътник в съществуването на хората и човечеството. В малки „дози” тя всъщност е необходима и дори полезна. Така наречената спортна злоба или хъсът да спечелиш някакво състезание, като победиш противниците си, е вид агресия, която е приемлива. В детска възраст опълчването на авторитета на възрастните (родители, учители) е закономерна част от процеса на порастване и изграждане на собствената личност. Агресията обаче лесно може да прехвърли границата на приемливото и да се превърне в сериозен проблем за отделен човек, за групи хора или за обществото като цяло.

Тормозът е може би най-злокачественият вид агресивно поведение. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети. При тормоза няма случайност – той е целенасочен и съзнателно прилаган. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле и именно това е целта му.

Тормозещите освен това рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.

Поведение на тормоз е поведение, което:

• е злонамерено. Тормозът не е случаен. Тормозещият има ясната и осъзната цел да навреди на жертвата си, да й причини болка, да я унижи, да я накара да страда физически или душевно.

• се извършва от позиция на силата. Тормозещият винаги разполага с предимство – или е физически по-силен, или е с група приятели, които му помагат, или жертвата е неагресивна и неспособна да се защити. При формата на вербалния тормоз, когато се използват обиди, подигравки, злобни забележки и подмятания, слабостта на жертвата може да се състои дори в това, че тя е неспособна да измисля подходящи отговори със скоростта, с която се сипят грубите думи на тормозещия.

• се повтаря многократно. Изолираният агресивен акт още не е тормоз. Когато обаче агресията се повтаря отново и отново върху един и същи човек (или едни и същи хора), тогава тя се превръща в тормоз. Изключително негативните последствия от тормоза най-често се дължат именно на това натрупване във времето на унижение, болка и безпомощност месец подир месец, а понякога и година след година.

Съществуват няколко вида тормоз:

• физически. Това са добре познатите биене, ритане, блъскане, скубане и т.н. – всички форми на видимо насилие. Тук се включват също чупенето и повреждането на лични вещи.

• вербален. Тази форма неправилно е приемана за по-лека и обикновено не гледаме на нея на сериозно. Тя включва обиди, подигравки, сексуални намеци и подмятания, даване на прякори, заплашване, „майтапене“ (което е забавно само за мъчителя), т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това, което му говорим.

• индиректен. Повечето хора дори не си дават сметка, че съществува такава форма, а тя е не по-малко нараняваща от другите. Тя включва настройване на другите срещу жертвата, говорене зад гърба й и разпространяване на слухове, разваляне на отношенията й с близките й хора, поставяне на някого в социална изолация (не го канят да играе с другите, на купони и забави, на ходене на кино или разходки и т.н.). Тази форма се прехвърля особено лесно в интернет и онлайн социалните мрежи.

Понякога се посочва и още една форма, по-скоро понеже е приела гражданственост във всекидневието ни, отколкото като част от научна класификация и това е така нареченият психически тормоз. Всъщност всеки тормоз, всяка от изброените по-горе форми е и психически. След като сме направили тези уговорки, да изброим какво все пак се включва тук: заплашителни погледи и гримаси, които често предават „скрити” послания, като „чакай само да свърши часа” или „лигльо!” и т.н.; докосвания, които не са силни и нараняващи сами по себе си, но са нежелани, неприятни и/или унижаващи (такова може да е дори едно престорено погалване по косата, придружено със съответния злобен коментар); шпиониране, тайно или явно и т.н.

Какво е кибертормоз?

Кибертормозът е тормоз, извършван чрез средствата на технологиите за електронна комуникация – интернет и мобилни телефони. Може да бъде открит под различни наименования: ebullying (етормоз), electronic bullying (електронен тормоз), cyberviolence (кибернасилие), digital bullying (дигитален тормоз), online bullying (онлайн тормоз) и т.н., като терминът кибертормоз (cyberbullying) е за момента най-широко наложилия се. Отличителните му черти са същите като при „класическия“ тормоз, като само е сменена физическата среда с електронна и има известна промяна във формите, свързана с възможностите и ограниченията на технологиите. И тук се наблюдава злонамереност и целенасочено желание да се навреди, дисбаланс на силата (най-вече изразен чрез невъзможността на жертвата да се защити успешно), многократното и продължително във времето повторение.

Основните форми на кибертормоз са следните:

• през GSM. Тук се включват обаждания, при които има директни заплахи, говорене на неприятни неща, обиди, изнудване, подиграване, понякога дори само намеци. Освен обажданията към кибертормоза спадат и всякакви злонамерени текстови и мултимедийни съобщения (sms и mms). По-особени форми на кибертормоз, свързани с мобилните телефонни комуникации, са раздаването на GSM-номера на други хора, без съгласието на детето, както и обаждането от негово име на роднини или приятели. Кибертормоз е също така снимането с GSM и свободното разпространяване на снимки или клипчета без съгласието на детето или дори и да има привидното му съгласие, на снимки и клипчета, които уронват достойнството му, унижават го или го представят в неблагоприятна светлина.

• през интернет. Тук спектърът на поведенията и действията, които могат да бъдат окачествени като тормоз, е още по-широк, отколкото при мобилните телефонни комуникации. Според децата, участвали в изследване, проведено в 5 софийски училища в края на учебната 2009-2010 година, най-често кибертормозът е под формата на пускане на клюки или слухове в социалните мрежи (като фейсбук) и чатовете и програмите за незабавни съобщения (като скайп). Това е един вид продължение или прехвърляне в интернет на „традиционната“ форма на индиректен тормоз, която е описана накратко по-горе. Типични форми са пращането на всякакви съобщения със заплахи, обиди, подигравки и т.н. независимо дали през социални мрежи, чатове, форуми, имейл или онлайн игри. Краденето на идентичност също е форма на кибертормоз, било то пращане на съобщения от името на някой познат на детето до него или от името на детето до негови познати, но без то да знае и без да е съгласно. Към краденето на идентичност спадат и краденето на пароли или разбиването на акаунти (непозволено влизане в чужд профил във фейсбук или в чужд имейл). Пускане в интернет на снимки или клипчета, които унижават детето по какъвто и да е начин, също е форма на кибертормоз. Към кибертормоза спадат и пращането на вируси или нежелани файлове, както и задръстващи пощата имейли (известният спам).

Авторът - Методи Коралов е доктор по психология, преподавател в Нов български университет по дисциплините „Социална психология”, „Психология на развитието” и „Психология на образованието”. Специалистът е в екипа на проект „Училище без насилие”. 
-------

Кибертормозът при децата

23% от учениците в страната на възраст 10-14 г. споделят, че са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последната учебна година, сочи проучване на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите. То обхваща 5 софийски училища и 1643 ученици от 3-ти до 7-ми клас.

Изследването показва, че при 14 годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през интернет.

13% от учениците са си признали, че са използвали кибертормоз срещу друг човек поне веднъж през последната година, а 3% заявяват, че им се случва да го правят всяка седмица. Най-честите форми на кибертормоз са в 56% от случаите пускането на клюки през социалните мрежи и/или обидни обаждания по GSM, заплашителни SMS-и в 49% и пускане на неприлични или фалшиви снимки в 39%.

Парадоксално се оказва, че част от последиците от тормоза (и особено дългосрочните) са еднакви при мъчителите и жертвите. Такива са например податливостта към депресия, трудността да се формират пълноценни отношения с другите, вероятността за предаване през поколенията.