Онзи ден санитарка в Окръжна болница в София поиска 3 лв. на стара жена със счупен крак, за да й подаде леген с вода - да си измие очите. Подобно свинство не е резултат само от наглостта на въпросната санитарка, то е и следствие от общото състояние на здравната система у нас.
Най-големите грешки, допуснати през последните 20 години в България, са безконтролният съд, приватизацията на осигуряването и на естествените монополи.
За съда е писано много, но малцина съзнават какво се случи със здравното осигуряване преди 10 години и какво се случва днес. През 1999 г. здравното осигуряване бе формално приватизирано - държавата вдигна ръце от почти всичко и го прехвърли на Националната здравно-осигурителна каса, по същество частна институция. Идеята бе, че невидимата ръка на пазара така ще оправи нещата и гражданите ще получават повече здраве за по-малко пари. Трябва да сме честни и да признаем, че здравната реформа през 1999 г. бе успешна от медицинска гледна точка. Сега в България може да получиш по-качествено медицинско обслужване, отколкото преди 1999 г. Всъщност нивото на лекарите у нас нарасна десетократно. Днес в България успешното лечение на инфарктите е почти рутина, а през 90-те и 80-те на миналия век си беше присъда. Ортопедията е на световно равнище. За последните 10 години има масово успешно трансплантиране на черен дроб - дейност, напълно непозната в България преди това. Вероятно би могло да има и масово присаждане на бъбреци, ако се намерят достатъчно донори. Има поне 2-3 болници, в които нивото на смъртността е на равнището на средна германска болница (немските доктори са най-добрите в света), има поне една реанимация на световно равнище. Всичко това се случи заради здравната реформа от 1999 г., която даде на докторите пари. Резултатът от техния труд бе обвързан със заплащането им. И лекарите от мърляви образовани бедняци се превърнаха в каймака на средната класа у нас. А най-кадърните и предприемчиви се наредиха и сред богаташите. Заради големите легални доходи, които си докарваха, лекарите направиха това, което трябва - квалифицираха се, овладяаха върхови технологии, модернизираха и изчистиха болниците. Това последното не е някаква шега - заради основния ремонт в една от най-големите болници в България нивото на вътреболничните инфекции, а оттам и наболничната смъртност е паднало 30 пъти!
Недостатъкът на досегашната реформа бе, че поизчезна здравеопазването. Защото общодостъпното здравеопазване е политика и администрация, а не е квалификация и пари. Премахнати бяха училищните лекари,на практика бяха закрити поликлиниките.
Безплатният зъболекар изчезна. И най-уязвимите слоеве на населението бяха подложени на унижения. Пенсионерите не могат да отидат, когато си поискат, наспециалист, при личните лекари се чака с часове за най-елементарна дейност. Появи се огромна група - между 1,2 и 1,5 милиона неосигурени лица, които практически са лишени от каквито и да било медицински грижи.
Защо се получи така? Защото приватизациятана здравното осигуряване бе фалшива, колкото и приватизираното пенсионно осигуряване, и естествените монополи. Макар формално здравната каса да е частна, тя е под пряк държавно-политически контрол. И дори има характер на политическа хранилка - назначават се наши хора по места, за да вземат добри заплати. Въртят се и чисти далавери - доставка на лекарства по завишени цени, доставка на ненужни медикаменти, огромна бюрокрация и невиждана бумащина. За получаването на елементарен медикамент, платен от здравната каса, се попълват 7 бланки, на които три пъти се пише едно и също нещо, същевременно данните се въвеждат онлайн и кодират с бар, издава се касов бон, а болният е принуждаван да се реди на три отделни опашки. Невероятна простотия - съчетание на административна немощ и продажност.
Не знам дали нашите читатели са чували за Топлишкото въстание. По време на Първата световна война България администрира областта Поморавия в днешна Източна Сърбия. Населението е общо взето етнически българско, но нахлулата “българска” администрация се отдава на такава корупция и шуробаджанащина, че местните се разбунтуват срещу “своите”. Този епизод в българската историография се представя като следствие на сръбски провокации и техни четници, каквито сигурно е имало, но хиляди на бунт не се вдигат как да е.
Та ако човек мине през някоя районна здравна каса, където болните са подлагани на нечовешки унижения, и чуе ропота им, ще разбере, че може и въстание да има.
Но да се върнем на псевдочастната каса. Болниците и лекарите шмекеруват - толкова болни с пневмония и инфаркти, колкото се изписват, за да се получат по-добрите пари, разбира се, няма. Просто системата е безконтролна, объркана и необмислена. Но освен че в касата се правят далаверки - някои и по-големи, най-големият крадец от нея е самата държава. Под формата на т. нар. резерв на здравната каса държавата прибира значителна част - над милиард и половина от здравните осигуровки, платени съвестно от малцината работещи в бялата икономика.
Как се случва това - вноските на държавните служители, ученици и студенти просто не се правят от държавата, а се осчетоводяват като резерв, депозиран в БНБ. Между другото, лекарите са убедени, че с парите от този резерв са купени специални права на тираж от МВФ, които са с едногодишен падеж, и това е причината за сегашната криза. Други твърдят, че с тях се покрива недостигът в пенсионните фондове. За каквото и да се използват от държавата тези пари, е все едно, щом те не отиват за здравеопазване. Всъщност здравната каса отдавна е одържавена, а делегираните бюджети на болниците, които бяха въведени през тази година, премахнаха всякаква илюзия за частна осигурителна система. За да е ясно - делегираният бюджет е следното: на болницата хикс се дават определен брой лева, без значение от дейностите, които се извършват вътре. И така колкото една болница е по-добра, толкова повече пари започва да губи.
Защото, колкото повече работа, толкова повече разходи. И затова санитарката ще иска 3 лв., за да подаде легена с вода.
Струва ми се, че след като одържавяването на здравното осигуряване е факт, може да се пристъпи към оповестяването му. Осигурителната система да премине към министерствота на финансите. Поне ще съкратят чиновниците от касата. Осигуровката да е вид данък, но така държавата да поеме отговорност за здравеопазването.
Сега държавата хем взема парите, хем си измива ръцете. Всъщност идеалният вариант би бил от частната система да се запази обвързаността на дейностите със заплащането на лекарите, защото така се издига качеството на медицината и това е чудесно. А от държавната система да се вземе всеобщата достъпност на медицински услуги. Това, което се случва в момента, прави обратното. Съчетава най-големите недостатъци на частната система - изключването на неосигурените и бедните от достъп до здравни услуги и уравнивловката и лошото заплащане на лекарите и болниците, което пък е характерно за социалистическата система. Досега мряха бедните и циганите, сега идва редът и на богатите и осигурените.
Борислав Зюмбюлев-в-к "24 часа"
Най-големите грешки, допуснати през последните 20 години в България, са безконтролният съд, приватизацията на осигуряването и на естествените монополи.
За съда е писано много, но малцина съзнават какво се случи със здравното осигуряване преди 10 години и какво се случва днес. През 1999 г. здравното осигуряване бе формално приватизирано - държавата вдигна ръце от почти всичко и го прехвърли на Националната здравно-осигурителна каса, по същество частна институция. Идеята бе, че невидимата ръка на пазара така ще оправи нещата и гражданите ще получават повече здраве за по-малко пари. Трябва да сме честни и да признаем, че здравната реформа през 1999 г. бе успешна от медицинска гледна точка. Сега в България може да получиш по-качествено медицинско обслужване, отколкото преди 1999 г. Всъщност нивото на лекарите у нас нарасна десетократно. Днес в България успешното лечение на инфарктите е почти рутина, а през 90-те и 80-те на миналия век си беше присъда. Ортопедията е на световно равнище. За последните 10 години има масово успешно трансплантиране на черен дроб - дейност, напълно непозната в България преди това. Вероятно би могло да има и масово присаждане на бъбреци, ако се намерят достатъчно донори. Има поне 2-3 болници, в които нивото на смъртността е на равнището на средна германска болница (немските доктори са най-добрите в света), има поне една реанимация на световно равнище. Всичко това се случи заради здравната реформа от 1999 г., която даде на докторите пари. Резултатът от техния труд бе обвързан със заплащането им. И лекарите от мърляви образовани бедняци се превърнаха в каймака на средната класа у нас. А най-кадърните и предприемчиви се наредиха и сред богаташите. Заради големите легални доходи, които си докарваха, лекарите направиха това, което трябва - квалифицираха се, овладяаха върхови технологии, модернизираха и изчистиха болниците. Това последното не е някаква шега - заради основния ремонт в една от най-големите болници в България нивото на вътреболничните инфекции, а оттам и наболничната смъртност е паднало 30 пъти!
Недостатъкът на досегашната реформа бе, че поизчезна здравеопазването. Защото общодостъпното здравеопазване е политика и администрация, а не е квалификация и пари. Премахнати бяха училищните лекари,на практика бяха закрити поликлиниките.
Безплатният зъболекар изчезна. И най-уязвимите слоеве на населението бяха подложени на унижения. Пенсионерите не могат да отидат, когато си поискат, наспециалист, при личните лекари се чака с часове за най-елементарна дейност. Появи се огромна група - между 1,2 и 1,5 милиона неосигурени лица, които практически са лишени от каквито и да било медицински грижи.
Защо се получи така? Защото приватизациятана здравното осигуряване бе фалшива, колкото и приватизираното пенсионно осигуряване, и естествените монополи. Макар формално здравната каса да е частна, тя е под пряк държавно-политически контрол. И дори има характер на политическа хранилка - назначават се наши хора по места, за да вземат добри заплати. Въртят се и чисти далавери - доставка на лекарства по завишени цени, доставка на ненужни медикаменти, огромна бюрокрация и невиждана бумащина. За получаването на елементарен медикамент, платен от здравната каса, се попълват 7 бланки, на които три пъти се пише едно и също нещо, същевременно данните се въвеждат онлайн и кодират с бар, издава се касов бон, а болният е принуждаван да се реди на три отделни опашки. Невероятна простотия - съчетание на административна немощ и продажност.
Не знам дали нашите читатели са чували за Топлишкото въстание. По време на Първата световна война България администрира областта Поморавия в днешна Източна Сърбия. Населението е общо взето етнически българско, но нахлулата “българска” администрация се отдава на такава корупция и шуробаджанащина, че местните се разбунтуват срещу “своите”. Този епизод в българската историография се представя като следствие на сръбски провокации и техни четници, каквито сигурно е имало, но хиляди на бунт не се вдигат как да е.
Та ако човек мине през някоя районна здравна каса, където болните са подлагани на нечовешки унижения, и чуе ропота им, ще разбере, че може и въстание да има.
Но да се върнем на псевдочастната каса. Болниците и лекарите шмекеруват - толкова болни с пневмония и инфаркти, колкото се изписват, за да се получат по-добрите пари, разбира се, няма. Просто системата е безконтролна, объркана и необмислена. Но освен че в касата се правят далаверки - някои и по-големи, най-големият крадец от нея е самата държава. Под формата на т. нар. резерв на здравната каса държавата прибира значителна част - над милиард и половина от здравните осигуровки, платени съвестно от малцината работещи в бялата икономика.
Как се случва това - вноските на държавните служители, ученици и студенти просто не се правят от държавата, а се осчетоводяват като резерв, депозиран в БНБ. Между другото, лекарите са убедени, че с парите от този резерв са купени специални права на тираж от МВФ, които са с едногодишен падеж, и това е причината за сегашната криза. Други твърдят, че с тях се покрива недостигът в пенсионните фондове. За каквото и да се използват от държавата тези пари, е все едно, щом те не отиват за здравеопазване. Всъщност здравната каса отдавна е одържавена, а делегираните бюджети на болниците, които бяха въведени през тази година, премахнаха всякаква илюзия за частна осигурителна система. За да е ясно - делегираният бюджет е следното: на болницата хикс се дават определен брой лева, без значение от дейностите, които се извършват вътре. И така колкото една болница е по-добра, толкова повече пари започва да губи.
Защото, колкото повече работа, толкова повече разходи. И затова санитарката ще иска 3 лв., за да подаде легена с вода.
Струва ми се, че след като одържавяването на здравното осигуряване е факт, може да се пристъпи към оповестяването му. Осигурителната система да премине към министерствота на финансите. Поне ще съкратят чиновниците от касата. Осигуровката да е вид данък, но така държавата да поеме отговорност за здравеопазването.
Сега държавата хем взема парите, хем си измива ръцете. Всъщност идеалният вариант би бил от частната система да се запази обвързаността на дейностите със заплащането на лекарите, защото така се издига качеството на медицината и това е чудесно. А от държавната система да се вземе всеобщата достъпност на медицински услуги. Това, което се случва в момента, прави обратното. Съчетава най-големите недостатъци на частната система - изключването на неосигурените и бедните от достъп до здравни услуги и уравнивловката и лошото заплащане на лекарите и болниците, което пък е характерно за социалистическата система. Досега мряха бедните и циганите, сега идва редът и на богатите и осигурените.
Борислав Зюмбюлев-в-к "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар