Translate

вторник, 12 октомври 2010 г.

Върнете поликлиниките и системата „Семашко" Вече е ясно, че реформите в здравеопазването бяха грешка


Смяната на министрите на здравеопазването в ГЕРБ заприлича на въртележката от българските премиери в месеците преди 9 септември 1944 г. Даже Елизабет Тейлър не си сменяше мъжете толкова често.
Това е сигурен признак, че илюзията се сблъсква с реалността. Само в такива моменти може да има подобно объркване. В този смисъл колебанията на ГЕРБ са добър знак - утопията вече се изчерпва, явно премиерът инстинктивно усеща, че "експертите" го тласкат към пълен провал, но пък и не може да си позволи да каже истината - за да не го нарекат Уго Чавес. А очевидната истина е, че псевдопазарната система на здравеопазване, която 10 години се опитват да имплантират в България, никак не желае да се прихване. И обратното, старата система на здравеопазване, наречена подигравателно "Семашко", работеше много по-добре. Тя беше проста, ясна и функционална. Вярно, средствата не и достигаха. Но сега парите са 4 пъти повече и пак не достигат. И 10 пъти повече да са, пак няма да стигат. Само че псевдореформата причини такъв разпад на елементарните медицински услуги, че ни връща назад в Средновековието.
Затова статията на Борислав Зюмбюлев "Нека просто национализираме здравната каса" според мен е една полезна крачка към истината. Каква обаче е следващата крачка"? Ще национализираме касата, но какво ще правим с цялата организация, със системата от псевдопазарни бюрокрации и играчи, която възникна покрай "реформата"'.
Нека погледнем простите числа. Преди десетина години цялото здравеопазване се ръководеше от 360 чиновници в здравното министерство. Те разпределяха парите, назначаваха, уволняваха и т.н.
Сега здравната каса има щат от близо 4000 чиновници, които нито лекуват, нито разболяват, а само преразпределят парите, като първо заделят за себе си. Освен това болниците станаха (псевдо) търговски дружества, което ще рече, че всяка има борд от по петима души - в добавка към истинското ръководство. Общо взето, здравната бюрокрация се увеличи с над 5000 души, от които поне 1000  се чудят как да станат милионери още тази година.
Покрай касата се породи една нова прослойка от политици и държавни чиновници, които забогатяват баснословно било от търговията с лекарствата, било от приватизацията на поликлиники, болници и така нататък. И още една друга прослойка, която няма търпение да ги уволни, за да седне на тяхното място и да граби още повече, да ги настигне и задмине в имотното си състояние.
От чисто човешка гледна точка премахването на поликлиниките беше истинско престъпление. Това бе най-простият и изключително удобен начин да се прегледаш и да те излекуват, да получиш помощ по всяко време на денонощието. Днес джипитата са така затънали в бюрокрация, че пациентите направо им пречат. Те плащат свободен наем и такива такси към здравната каса, че на практика са още по-бедни от старите участъкови лекари. Впрочем лекари в България почти не останаха, половината съсловие се изнесе. Какво още е нужно, за да проумеем, че трябва да върнем поликлиниките?
Защо тези истини не се казват просто и ясно от българските политици? Първо, защото в интерес на политическата класа е да може да отклонява безнаказано парите от здравеопазването. Второ, защото не е политически коректно - те са поели някакъв ангажимент пред чуждестранните си спонсори да либерализират здравеопазването.
Това, че политици и бюрократи забогатяват от общественото здравеопазване, не е най-голямото зло. Все пак тези пари остават у нас, строят се палати, наема се прислуга, създават се работни места. Според неолибералите „експерти” реформата трябва да направи още една решителна крачка - да се отвори за частните застрахователни фондове.
А както добре знаем, частните финансови институции в България са 90 на сто чуждестранни. Това означава, че в бъдеще някъде между 10 и 20 на сто от годишния бюджет за здравеопазване ще напускат България под формата на чужда печалба. Така ще се отвори още едно кранче за източването на националната икономика. Ако, разбира се, Бойко Борисов смело продължи по начертания път.
С други думи, натискът отвън има същия характер, както и при приватизацията на комуникациите, електроразпределението, боклука, софийското ВиК, банките и така нататък. Целта е България да се отвори за още повече разграбване. Да затъне още по-дълбоко в криза и фалит. Затова връщането към системата "Семашко" не е просто спасителен план за здравеопазването. То е и част от спасяването на българската икономика, на самата България. Това, разбира се, не означава връщане на комунизма, а тъкмо обратното - стабилизиране на демократичния капитализъм в България. Тук става дума за обществени средства, за това как се харчат данъците, които плащаме. Те не са частен сектор и няма как да се приватизират, без цялата система да деградира до пладнешки грабеж.
Нека невидимата ръка на пазара навлезе в здравеопазването по естествен път -без да пипа обществените средства.
Ние вече имаме частни кабинети, частни клиники, частни болници. Те са си достатъчно успешни и единственото, което се иска от държавата, е да не им се меси. 
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ-Вестник „24 часа”

Няма коментари:

Публикуване на коментар