Медицински експерти представиха стандартите за лечение и превенция на бъбречно-каменната болест(БКБ), а Сдружението на пациентите с това заболяване - Наръчник на пациента с БКБ

Галя Пенева, председател на Сдружението на пациентите с бъбречно-каменна болест (БКБ), проф. Петър Панчев, завеждащ Клиника по урология в УМБАЛ "Александровска" и доц. Борис Богов - завеждащ Клиниката по нефрология в Университетска болница "Александровска", представиха Наръчник на пациента с БКБ и "Лабораторен протокол за диагностициране, лечение и профилактика на болестта”.

България е ендемичен район с по-висока честота на заболеваемост, за разлика от други европейски страни. Това се дължи от една страна на „меката” вода, която консумираме - това е водата с ниско минерално съдържание. От друга страна обаче, липсата на установени профилактични навици сред българите. В черната раса по-често се среща това заболяване, особено сред арабите.

Според официалната статистика у нас 4-5 % от населението са с клинично проявена БКБ.

Всяка година близо 40 хиляди души в България образуват бъбречен камък, като това е повече от броя на инфарктите и инсултите за година, взети заедно. Броят на българите, които ще получат бъбречна криза през живота си е, далеч е по-голям – над 800 хиляди.

Единодушното мнение на специалистите бе, че спазването на общите принципи на профилактика, като диети, приемане препоръките на лекаря, повишената консумация на вода, както и регулярните прегледи при лекари-специалисти са правилните превантивни действия за намаляване на тази висока честота.

По думите на проф. Панчев хората засегнати от болестта са повече от половината от населението на страната, а при 50 % от тях камъните в бъбреците могат да се появят повторно в срок от 5 години, като с годините този процент нараства.

Това може да бъде избегнато в 90 процента от случаите, когато БКБ е открита навреме и е проведено адекватно лечение т. е. ключът към предпазването от БКБ е навременната профилактика и контрол на заболяването, акцентираха специалистите.

По думите на доц. Богов една от причините за високото разпространение на БКБ е

ниското ниво на профилактика. Като превантивна мярка посочи ежедневният прием на течности за жени не повече от 1.5 литра чиста изворна вода или чай, а мъжете - 1.5 - 2 литра. Силно минерализираните води обаче трябва да се сменят ежемесечно. Освен това не бива да се прекалява със солта, месото, особено мазното, както и с диетите. Особено белтъчните диети са вредни, тъй като образуват конкременти (бъбречни камъни) и влошават функцията на бъбреците най-вече във възрастта над 50 години.

Камъни в бъбреците се образуват и при дълготрайна употреба на калциеви препарати и други медикаменти ползвани от хронично болните. Риск за БКБ съществува и при хора с наднормено тегло, с метаболитен синдром, с високо кръвно налягане, с анемичен синдром и др. Камъни се образуват и при прекален прием на витамин С, особено при грипни състояния. Или казано по-друг начин дълготрайната употреба на витамин С не е безопасна, тъй като той е причина за образуването на т. нар. цистинови камъни.

Специалистите препоръчват освен лекарствени медикаменти и тези на билкова основа, защото те нямат отрицателни странични ефекти. Освен това годишният профилактичен преглед е просто задължителен, припомниха те.

Представеният от специалистите „Лабораторен протокол за диагностициране, лечение и профилактика на болестта” приет от Българското урологично дружество, и от Българското нефрологично дружество, съдържа всички необходими стъпки по алгоритмите за лабораторни изследвания, диагностика, фармакологично лечение, диета и профилактични мерки при БКБ.

Той дава най-добрите насоки за превенция и на ОПЛ, в чиито кабинети той е един от основните настолни документи.

Наръчникът за пациента е разработен съвместно от специалисти и пациенти също и е

приет от Българското урологично дружество, и от Българското нефрологично дружество. Той ще се разпространява, чрез кабинетите по урология и нефрология и съдържа цялата информация за бъбречно-каменната болест, полезни съвети как да се предпазим от нея, както и примерни хранителни диети за лечение. В него са посочени и координатите на големите лаборатории, извършващи тестове и анализи на болестта.

Нов интерактивен уеб-сайт www.bkb.bg функционира отскоро и синтезира цялата информация по темата в онлайн пространството.

Допълнителна информация за БКБ – извадка от Наръчник на пациента

Бъбречните камъни се образуват, когато организмът няма достатъчно вода да разтвори всички вещества, които бъбреците са филтрирали от кръвта, или има вроден или придобит недостиг на вещества, потискащи изкристализирането на бъбречните камъни.

Рисковите фактори за образуване на бъбречните камъни могат да бъдат прекомерни количества на калций в урината (хиперкалциурия), на оксалат в урината (хипероксалурия), на пикочна киселина в урината (хиперурикозурия), липса на достатъчно цитрат в урината (хипоцитратурия), както и недостатъчно количество приета вода и малък обем урина.

Основен симптом при БКБ е болката в кръста и бъбреците. Понякога кризите са придружени от кръв в урината, чувство на парене при уриниране, по-често уриниране. Други симптоми при по-продължителна колика са гадене, спадане на кръвното налягане до колапс, наличие на инфекция на пикочно-половата система, висока температура, повръщане, загуба на апетит и втрисане. Диагнозата БКБ се поставя след физически преглед от лекар, лабораторни и клинични изследвания.

Има няколко различни вида бъбречни камъни, които обуславят различни форми на лечение, от спазване на хранителни диети и прием на слабоминерализирани минерални води и други течности, през медикаментозно до оперативно лечение. Когато се налага принудително отстраняване на камъни, се използват следните 2 метода – литотрипсия (раздробяване на камъните с ударни вълни) или в краен случай хирургическа намеса. Когато камъкът е по-малък от 5 mm. има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, без хирургическа намеса. В тези случаи пациентите се нуждаят само от болкоуспокоителни и правилни съвети за адекватно поведение след изхвърлянето на камъка. Ако камъкът е над 10 mm., е почти сигурно, че ще се наложи оперативна намеса за неговото отстраняване.

След точното определяне на причината за образуване на бъбречни камъни, трябва да се спазват следните общи принципи на профилактика: модифициране на диетата; стриктно спазване на лечебната програма и придържане към препоръките на лекаря за продължителен период от време; увеличаване на дневния прием на вода до поне 2 литра (8 водни чаши); редовно проследяване и отчитане на ефективността на лечението чрез провеждане на контролни прегледи. При правилно поставена диагноза, лечение и профилактика, в над 90% от случаите се стига до пълен успех. Това практически означава, че никога повече пациентите няма да изпитат бъбречна криза.